Място за Вашата реклама!

 

При българите в Украйна: село Заря и село Кулевча

Публикувана на: 26.06.2011
2 снимки

"Бар Камчия“ е първата табела, на която попада варненецът, изминал 850 км. до украинското село Заря. Пак "Камчия“ се казва голямата сграда на местната земеделска кооперация, наследила богатия в недалечното минало колхоз. Селото с 5500 жители се е разпростряло край натоварен път за Одеса, до където са около 120 км.

В украинското село от 11 до 17 юни гостува група от Варна по проекта “Знай своя род и език“ на народно читалище "Искра-1924“, подкрепен от община Варна. Съвместни творчески изяви събраха варненци и сънародници от село Заря. Варненската група участва в тържествата за 180-годишнината от основаване на Заря и 140-годишнината от освещаването на храма "Св. Троица“. В програмата, която бе изнесена и в културния център на българите в Одеса (на около 50 км. от село Заря), участваха фолклорна формация "Детелина“, бардът Владимир Стоянов и ученици от СОУ "Неофит Бозвели“. Кулминацията бе на 13 юни - Свети Дух, когато се изпълниха 140 години от освещаване на храма в Заря.

В началото на месец вересен (септември) българите от Заря ще върнат приятелския жест и ще гостуват с фолклорна програма на варненци. Поредно пътуване до родината планира и Елена Арнаутова - председател на асоциацията на българите в Украйна за Саратски район, един от 17-те района в област Одеса с двете големи български селища - Заря и Кулевча. По данни от последното преброяване в Одеска област живеят хора от 133 националности, но родният дух е жив заради непрекъснатите връзки в семействата и многото млади хора, сподели Елена Арнаутова.

Село Заря

В центъра са сградата на кметството, голяма градина, няколко магазина и малки заведения, средното училище и гордостта на местните хора - храмът "Света троица“. Потънал в рози, цветни храсти и дръвчета, той е като умалено копие на Рая сред замрялото село. Единственият поминък е земеделието в кооперацията, макар че според местните хора сред 5500-те им съселяни има 11 милионери.

Във всеки двор гледат кокошки и овце, имат и лозя. Кооперацията има 1000 крави, 6000 прасета и всеки ден преработва между 3 и 4 тона мляко. Председателят Георги Чикликчи е много горд, че в скъпите магазини на Одеса продуктите от Заря са изключително търсени. Извара, масло, сирене и няколко вида колбаси и филе се произвеждат от чисти продукти без никакви добавки и химия. Трайността им е малка и първо се зареждат трите селски детски градини, столовата в средното училище и социалната кухня.

От колхоза, както все още го наричат, идва и основната подкрепа за трите състава за български фолклор. "Янка“ носи името на възрастна жена, увлякла баби и внуци да пазят родните песни и обичаи. Инструменталната група е наречена "Хоро“, а танцовият състав с три поколения ентусиасти се казва "Камчик“. Това име дали на Заря при основаването й преди 180 години българите от Варненския край. Фолклористи от България са чести гости в Заря и подготвят изпълнителите. Графикът за репетиции в културния дом е запълнен за 6 дни от седмицата. 200 деца посещават редовно заниманията във фолклорните състави. Най-възрастните певици от Заря слагат на празник 150-годишни български носии.

Средното училище - лицей там е специализирано по физика и математика. Допълнително са развили спортна ориентация - към свободна борба и футбол. Имат 600 възпитаници и 60 учители. Четирима от тях са по български език и литература - един възпитаник на Пловдивския университет и трима от висшето училище в Измаил. Децата до девети клас имат по 2 часа роден език седмично, а след това - до единадесети клас - по 3 учебни часа. Библиотеката е добре заредена, книги могат да се заемат и от фонда в културния дом.

Тази година възпитаник на лицея от Заря ще кандидатства в Националната спортна академия у нас. Всички стискат палци през месец жолтен (октомври) да имат редовен студент в родината.

Със сигурност ще го отпразнуват подобаващо, защото за местните хора общата трапеза, веселба и песни са част от един непресторен и чист живот. 68-годишната Елена Влаева разказва, че до началото на 60-те години на ХХ век младите се събирали на голяма поляна в близост до църквата. Девойките извивали хоро без музика - пеели по двойки, редувайки се. Ако младеж хареса момиче, го отвеждал за ръка встрани и пред очите на всички можели да си поговорят.

От години Заря се радва на интерес на туристически групи от цял свят, които пристигат от Одеса, за да разгледат камчийската къща и да чуят автентичен наш фолклор. Поднасяли им вино и милини - дърпана баница с домашно масло и извара, от която няма как да не си оближеш пръстите. За 180-годишнината от преселението в културния дом бе открит музей на българските традиции и култура. Там от камчийската къща са пренесени сечива, документи и фотоси на първите заселници, богата сбирка тъкани, везма и костюми. Като реликва се пазят документи и преписи на административни актове от ония времена.

Чудото от Кулевча

Само за няколко дни около християнския празник Свети Дух в храма "Св. Николай Чудотворец“ в Южна Украйна върху чудотворна икона на Богородица разцъфтяват лилии. За събитието в село Кулевча се стичат хора от цялата страна и с часове чакат реда си да докоснат иконата или поне да се приближат до нея.

Селото се намира в Саратски район, само на 20 км. изронен път от Заря. Заря и Кулевча са единствените две села в Одеска област, където комунистическият режим не сринал храмовете. Според местните хора е истинско чудо, че двете църкви не били превърнати в складове за жито или гимнастически салони.

Едно от легендарните обяснения е свързано с кръста в двора на кулевченската църква. По него на Света Троица и Свети Дух се появява благовонно миро и само докосването му лекува всякакви тежки болести, дори и рак.

В четирите географски краища на Украйна - в Харков, Кулевча, Почаев и Чернобил, има свещени мироточиви кръстове, които събират многобройни поклонници през всички сезони, съобразени с православния календар. Българското село Кулевча (едноименно с шуменското Кюлевча) е първо между равни в тази класация на чудотворство.

С рухването на колхозното стопанство селото западнало и сега в него живеят около 2000 души, предимно българи, но вече има и украинци, руснаци, гагаузи и други.  

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: