Място за Вашата реклама!

 

Проф. Александър Янков: Петър Увалиев бе искрено влюбен в България

Публикувана на: 07.12.2010
2 снимки

Професорът по международно право Александър Янков  разказва по време на едно от кратките си посещения в България за срещите и приятелството си с известния български интелектуалец Петър Увалиев в разговор с журналиста Пламен Минасов. Интервю специално за „Градското списание”.


Професор Александър Янков живее в Хамбург. От 1996 г. е съдия в Международния трибунал по морско право в Хамбург и президент на неговата Камара по споровете, относно опазването на морската среда. Член е на Комисията по международно право на ООН в Женева (1977-1996 г.) и председател на Комисията (1984 г.) Член е на Изпълнителния съвет на Асоциацията по международно право – Лондон (от 1973 г.), на Института по международно право (от 1979 г.). Проф. Янков има и завидна дипломатическа кариера. През периода 1972 – 1976 г. е посланик на България в Кралство Великобритания. В Лондон се запознава с Петър Увалиев. Следва едно истинско семейно приятелство, до кончината на известния творец.

 

- Проф. Янков, кога и как се запознахте с известния български интелектуалец  Петър Увалиев? Неговата съпруга Соня Рув тази година издаде книгата „Един живот”, в която разказва за живота си с Увалиев.  Що за човек беше той?   

- Невероятен. Запознахме се някъде през 1974 г., това бе втората ми година, откакто бях посланик на България в Лондон и постепенно станахме много добри приятели. Още тогава получих неоценима помощ от негова страна при организирането на експозицията на Панагюрското златно съкровище, което трябваше да гостува в Британския музей. Петьо ми помогна сърцато и видях, че е твърде безкористен в много отношения. Оказа ми такава помощ, която не видях от нито един наш служител в посолството. Този човек се раздаваше за България. А тогава го приемаха у нас като невъзвращенец, тъй като през 1948 г. бе емигрирал в чужбина. Със стипендия замина да учи кинорежисура в Париж, но не се върна обратно в България.  Семейството му пострада - майка му, доколкото знам, и първата му съпруга бяха подложени на доста унижения и оскърбления, буквално бяха смачкани. От друга страна, тук, в английската столица, Петьо също страдаше за България и в честите ни срещи се интересуваше от много неща, които се случваха в Родината. Видях, че този човек много може да ни помага и работи за България безкористно. Личеше си от пръв поглед, че е истински българин, чист и безкористен патриот. Тогава се застъпих пред моя приятел Ангел Солаков, с когото като юноши сме лежали през 40-те години във Варненския затвор. Обясних му ясно и точно, че при нас идва Петър Увалиев, който работи в българската културна редакция на радио ВВС и ни помага в много отношения. Гарантирах с моята честна дума пред българските власти в София за неговата почтеност и лоялност.

Оказа се, че го познават и от помощта, която оказва на Людмила Живкова, дъщерята на Тодор Живков. Завършвайки Софийския университет, тя специализираше в Оксфорд. Петьо й обясняваше тънкостите на английския език, фонетичната му транскрипция и начините на произношение, които доста я затрудняваха. Често й помагаше в писането на курсови работи по време на следването. По-късно, когато тя идваше в ООН, за да произнесе реч, се налагаше да й пишем над текста с български думи съответните произношения.  Постепенно Петьо получи възможност да му бъде отменена смъртната присъда като невъзвращенец и да получи отново българско гражданство.

Какво да ви кажа, това бе един от малкото истински енциклопедисти с европейско значение, които е раждала България през XX век. Невероятен талант, той самият бе дипломат от кариерата, който боравеше свободно с няколко чужди езика. Но истинската му стихия бе в брилянтния български език, който се лееше от устата му. Пишеше с невероятна лекота по теми, свързани с културата и изкуството на редица страни. Негови статии излизаха в най-големите вестници и списания в Европа.

 

- Има ли нещо, което все още не знаем за Увалиев, нещо, с което Вие го запомнихте като неповторим приятел?

- Бих казал, човек с огромен размах и богато сърце. Отдаваше всичките си сили за културата и изкуството. Много обичаше семейството си, към което бе наистина привързан. Но това съвсем не му пречеше да пътува, понякога със Соня (Соня Рув, съпругата му - б.а.) из Европа, снимаше филми с Марчело Мастрояни и София Лорен. В лондонския им дом често се събираха известни световни знаменитости. Трудно ми е да спомена всички, но сами ще се убедите, че имена като Алексис Вайсенберг, Елизабет Тейлър, Чарли Чаплин, Юри Буков, Питър Устинов говорят сами за себе си. Това бяха незабравими вечери, изпълнени с много дух и творчески плам. Но мисля, че ще го помним с неговите неповторими есета, онези петминутните, по ВВС, които със затаен дъх чакаше цяла България.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: