Място за Вашата реклама!

 

Роман Полански: Смятам, че нещата се случват по своята логика

Публикувана на: 05.01.2014
1 снимка

Последният филм на Роман Полански "Венера в кожи" по пиеса-адаптация на едноименния еротичен роман на Леополд фон Захер-Мазох е вече по екраните във Франция. В едно от редките интервюта, дадени от режисьора, той определя филма като комедия, а интервюиращ и интервюиран непрекъснато си сменят ролите.

Въпреки неоспоримата световна слава на режисьора, в публичното пространство той все още не може да избяга от въпросите, свързани с повдигнатите срещу него обвинения в сексуално престъпление над малолетна преди повече от 30 години, за което е доказателство и това интервю за списание L'Express.   

- От години отказвате интервюта. Защо този път приехте?

По принцип интервютата са ми досадни. Винаги след това се чувствам зле. Омърсен. Поради това давам колкото се може по-малко. "Венера в кожи" ми се стори повод за диалог, защото, според мен, филмът е комедия. Винаги си по-отпуснат, когато се смееш.  

- Казвате, че се чувствате омърсен. Това е, защото думите ви са преиначени или защото съжалявате, че сте ги казали?

- Защото почти никога не успявам да избягам от лични въпроси. Така се принуждавам да говоря пред непознати за интимни неща, които обикновено споделям само с близки хора.  

- Ако се пренебрегне фактът, че сте известен артист, чиито юридически проблеми са публично достояние. (Полански все още е под прицела на американското правосъдие, обвинен в изнасилване на Саманта Гаймър, която по време на събитията през 1978 е на 13 години). Не можем да ги пренебрегнем.

- Вие не можете да ги пренебрегнете, но разберете, че за мен това е като посещение на болница – има неща, които си принуден да изтърпиш и които не са приятни. Ето защо избягвам да ходя в болници и да давам интервюта.  

- Тогава да оставим това, което Ви е неприятно. Какво си спомняте от аферата "Саманта Гаймър"?

- Точно тук ли ще атакувате? Не искате ли да си говорим по-спокойно, например за Венера в кожи? Обещавам, че ще се върнем и на темата "Гаймър".

- Така да бъде. "Венера в кожи" засяга директно взаимоотношенията  властващ-подчинен, постоянна тема във Вашето творчество. Когато започвате един проект, наясно ли сте със сюжета?

- Когато започвам един филм с нищо не съм наясно. След това си задавам въпросите. Работя, воден от инстинкта си. Давам си сметка за общите неща във филмите ми, когато говоря с журналисти. Ето още една причина, поради която интервютата са ми досадни. Смятате ли, че художник като Мондриан се е питал какъв цвят да нанесе върху платното? Не. Избирал е по инстинкт.

- Определяте "Венера в кожи" като комедия. Впрочем във всички Ваши филми, дори и в най-мрачните, има хумористични нотки. Това форма на защита ли е?

- Всеки си има своя хумор. Той зависи от националността, от средата, от пола. Що се отнася до мен, предпочитам абсурда още от малък.

- Били сте 9-годишен, когато майка Ви и много други близки загиват след депортиране в лагер. Киното за Вас вид бягство ли е?

- Откакто се помня винаги съм изкал да стана режисьор. В гетото един приятел имаше прожектор с манивела и филми на братя Люмиер, които гледахме заедно. След като избягах от гетото, на 8 години ме прие семейство в провинцията и много ходех на кино. Като на евреин ми бе забранено да ходя на училище от германците, окупирали Полша. Да ходиш на кино не се смяташе за партиотичен акт. По фасадата на сградата често се появяваха надписи като "Само прасетата ходят на кино". И така често се оказвах в празна зала и гледах немски филми, единствените, които се прожектираха – глупави комедии, нискокачествени мелодрами или пропагандни драми. Знаех, че не си заслужават, но ми харесваше да съм в залата.

- Кой е първият филм, който наистина Ви впечатли?

- Беше след войната - Odd Man Out на Каръл Рийд. Този филм толкова ми повлия, че всеки път напразно се опитвам да го имитирам. В центъра на действието, което се развива за една нощ в Ирландия, е привържаник на политическото движение Sinn Féin (предшественик на ИРА), който иска да се дистанцира от него, но не може. И до ден днешен съм впечатлен от единството на място и време във филма. Гледал съм 24 пъти "Хамлет" с Лорънс Оливие и, разбира се, "Гражданинът Кейн".  

- Персонажите Ви са физически или психически затворени. Защо?

- Винаги са ми харесвали истории, в които хората се блъскат в стени. Това несъмнено е влиянието на "Хамлет" и на замъка с променлива архитектура, в който разположението на залите е напълно неравномерно. Когато бях в училището за изящни изкуства, открих фламандската живопис от XV век, най-вече Ян ван Ейк. Виждали ли сте неговия портрет на семейство Арнолфини? Семейна двойка позира в стая, пред малко огледало, в което се отразяват художникът и стаята. Почакайте, трябва да видите наистина. (Намира картината в Интернет и чрез смартфона си). Вижте, прекрасна е! Това чувство за детайла и за топография... Живописта от тази епоха е гениална. Има и още една картина, която обожавам…

- Извинете, но времето е ограничено и трябва да се върнем и на неприятните Ви теми. През 2010, когато сте под домашен арест във вилата Ви в Швейцария, се съгласявате на интервю от няколко часа пред камера. Нещо като дълга изповед. Това изобщо не е в стила Ви.

- Дълго отказвах, но един близък приятел ми каза, че не се знае как ще свърши всичко. И по-добре да говоря, за да оставя нещо след себе си. Затова се обърнах към този приятел. Да се изповядваш пред близък е при всички случаи по-лесно, отколкото пред непознат като Вас, например.  

- Това беше начин да се отърсите от травмите или да си разчистите сметките?

- Нито едното, нито другото. Не съм в такова състояние. Исках да обясня всичко веднъж завинаги, за да не го правя отново и да отегчавам зрителите. Вие самият рискувате да отегчите читателите си, като се връщате към тази история.  

- Да не би другите да нямат право да задават въпроси по теми, които Ви засягат?

- Не ограничавам въпросите Ви. Надявам се, че към това интервю ще има някакъв интерес.  

- Имате ли чувството, че от виновен сте се превърнали в жертва?

- Не, не съм жертва, но моят случай позволи на доста хора да си направят реклама на мой гръб. С една дума, ако съм жертва, съм жертва на медиите, които се възползват изключително от тази ситуация. Не можем ли да приключим тези дискусии 36 години след случилото се? От някогашния съдия до днешния прокурор, всички се възползваха от името ми. Хората ще плюят на майките си, за да имат 5 минути слава, като ги покажат по телевизията.  

- Не смятате ли, че публиката очаква да се разкаете, да кажете ясно веднъж завинаги, че съжалявате за тази история със Саманта Гаймър?

- Виждате ли, Вие също се съгласявате, като казвам, че тези дискусии трябва да приключат 36 години след случилото се, но правите като останалите, ровите отново и отново! Не знам как на нещата да се погледне философски. Повече или по-малко ние управляваме съдбата си. Днес съм щастлив, живея отдавна с една и съща жена, имам две деца… Но щях ли да имам всичко това, ако не бях преживял тези събития? Имаме ли макар и незначителна роля върху живота си или всичко е предначертано? Как да отговорим на този въпрос? Аз съм атеист. Смятам, че нещата се случват по своята логика.

Превод Градското списание

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: