Светла Косева: Светът на малкия човек в големия град

Публикувана на: 21.12.2014
1 снимка

Защо един художник връща зрителите в първата половина на ХХ век, какви ценности носи това отминало време и може ли да се пренесе в съвременността? Светла Косева за своя артистичен свят.

Светла Косева е родена във Варна, където живее и работи. Завършва Художествено училище за изящни изкуства "Цанко Лавренов" в Пловдив. Има изложби в галерии във Варна, София, Пловдив и Лондон. Казва, че се подготвя за изложбите си бавно и затова не прави често в рамките на една календарна година.

- Защо Вашите картини връщат зрителите поне 50 години назад? Какво откривате в онова време?

- Наскоро посетих изложбата на Христо Каварналиев в Градската художествена галерия във Варна. Когато се разхождах из галерията сред картините, си казах, че наистина това е моето време. Първата половина на ХХ век, когато светът сякаш е изживявал Ренесанс – Европа между двете войни. Тогава България истински се е отворила за Европа, което, за съжаление, днес не се случва така, както го мислехме. Но в картините като стилистика, като начин на живот, като порив на човека ме влекат 20-те, 30-те години, Бел епок, музиката от онова време. То е било сякаш желание да излезем, да творим, да покажем нашите неща, да тръгнем заедно с Алеко Константинов на първото изложение, да чуе светът за нас. Този по детски наивен Ренесанс, който се осъществява тогава, особено в областта на културата, много ми харесва и ме връща винаги назад.

- Тази атмосфера може ли да се пренесе и в живота днес?

- Да, може. За целта се изисква леко да се уединиш, да си създадеш един мечтателен свят, да разредиш контактите. Аз съм общителен човек, не че спирам да общувам или искам да кажа, че трябва да си слагаш принудителни граници. Когато трябва да правя изложба, наистина се уединявам за няколко месеца. Когато рисувам картините, трябва да остана повече време насаме в ателието и може би там си създавам този свят. Гледам подходящите филми, слушам музика, чета подходящите книги и това също ми влияе.

Светла Косева -

Светла Косева - "Разходка"

- Кои са филмите?

- Разбира се, черно-бялото кино, зората на италианския неореализъм - Фелини, Висконти, Антониони, френско кино от 60-те години на ХХ век, изобщо образците на европейското кино. Имам много филми на дискове и ги гледам. Разбира се, не пренебрегвам съвременното кино, но се потапям по-назад във времето. Много слушам Mezzo. Винаги съм обичала класическа музика, също и джаз.

- Във Вашите картини има много птици, особено гълъби. Защо обичате птиците?

- Гълъбите присъстват много и в киното. Гълъбите и гларусите са градските птици. Моите картини са градски. Няма купи сено. Градът е мястото, където ние се движим, случват се нашите тъги, радости, нашите срещи с приятели, любови, самотни разходки. От малка, ако ми е тежко, излизам просто на разходка. Когато ходя пеша, всичко ми се подрежда в главата. В моята любима Варна, където съм се родила, обикновено просто вървя из центъра, из Морската градина и край морето. Понякога, ако денят е дъждовен и мъглив, освен мен има само гълъби и гларуси и ги чувствам много близки. Самотната фигура с малко птици – това е за мен пълното щастие, пълният изход от нещата, миговете, в които подреждам нещата и всичко си идва на мястото. Харесвам тази красива меланхолия и красива самота, тъжния малък човек, който е в някакъв етап от живота си – с куфар – отива нанякъде, за да започне нов живот и всичко ще бъде наред и както трябва, той просто върви и нещата ще се подредят…

- Това желанието за движение ли е?

- Птиците носят това движение, защото въздухът за мен е много важен. Всъщност той ми е основен персонаж в картините. Но без гларусите, които са винаги край нас във Варна, няма как да се получи. Няма варненски пейзаж без тях.

Картина на Светла Косева

Светла Косева - "Музика и криле"

- Архитектурата в картините обаче не създава впечатление за конкретен пейзаж.

- Сградите са от старото кино, от старите снимки, от моите пътешествия, от снимки на приятели. Това не са конкретни места. Винаги мога да нарисувам на дъното на площад в Италия едно море. Сградите са измислени. Във Варна тази атмосфера всъщност съществува и ми е много мъчно за изчезващите къщи, за тези прекрасни варненски къщи в центъра. На тяхно място остават празни места. Аз ги рисувам и не позволявам те да изчезнат.

- Какво си пожелавате винаги в края на годината?

- Тази година, слава Богу, ми е хубава. Направих повече от половината неща, които исках. Имах поръчки, много нови запознанства. Винаги си пожелавам най-добрите ми изложби да предстоят, освен здравето на близките ми. Също така тази година, когато имаше падащи звезди, си пожелах да има ново мислене у политиците в България. Не мога да си пожелая нови политици – ние току-що ги избрахме, но си пожелах да дойде времето на ново мислене сред тях, по-обърнато към себе си, по-духовно, по-обърнато към България. Както възрожденците – отново ще се върна на любимата ми епоха след Освобождението – да има хора, които да направят нещо за България, да построят училища, да дадат зелена улица на младите хора, които се връщат с добро образование от други европейски страни, да ги сложат на места, където те биха могли да приложат наученото и да се развиват, да се променят институциите в добра посока. Когато има успяващи хора, те дърпат напред по-неуспяващите, както през Възраждането – по-заможните хора са дърпали напред по-младите, помагали са да се постави началото на търговски дейности, а културата винаги се е подкрепяла финансово. Пожелавам си наистина това – да се обърнем повече към духовно, за да се разчупят нещата.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: