Място за Вашата реклама!

 

Стефан Денолюбов: Хубавите филми са честните филми. Гордея се с ролята си в „Слава“

Публикувана на: 25.09.2016

Кантонер намира голяма сума пари на релсите и ги предава на държавата, а като награда получава часовник. Тази истинска случка е залегнала в сюжета на филма "Слава" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Главната роля на кантонера Цанко Петров изпълнява Стефан Денолюбов, който все по-често се появява на големия екран.

"Слава" е вторият филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов след "Урок" от замисляната от тях трилогия по вестникарски заглавия. Филмът все още не се е срещнал с публиката в страната, но се прожектира тази година на "Аполония" и бе част от конкурсната програма на фестивала на българския игрален филм "Златна роза" 2016. Режисьорите обаче не се появиха на пресконференцията след прожекцията на фестивала във Варна, което предизвика недоволство от страна на някои от присъстващите теоретици на българското кино и критици. Актьорите Китодар Марков и Стефан Денолюбов имаха честта да представят филма. 

Преди прожекцията на "Слава" на "Златна роза".  © Веселин Димитров

- Вашият герой в "Слава" заеква доста силно и като че ли на това обърнаха най-много внимание присъстващите на пресконференцията след прожекцията на филма във Варна. Смятате ли, че това е най-важното и трудното за тази роля?

- Не, разбира се, не това беше най-трудното. Опитах да го кажа, че не е нужно да се фокусираме върху заекването. Мисля, че тази роля има куп други достойнства, например с тоталното превъплъщение. Гордея се с ролята си. Нямам предвид брадата и други допълнителни средства, говоря за превъплъщение. Аз самият не можах да се позная 10 минути. Все едно съм друг човек.

- Това заслуга на режисьорите ли е?

- Работата ни е обща. Заслуга е на всички, включително и на мен самия.

- Чу се мнение за нещо като тенденция, че новото българско кино, което се забелязва и награждава в чужбина, е изключително социално и невесело. Вие как мислите?

- Когато правим филми, ние не мислим за тези неща. Хубавите филми са честните филми. Когато правиш честен филм, пресъздаваш средата, в която твоите герои живеят. Нашата среда е на тези герои, в които ние се превъплъщаваме и те живеят в това общество и в този социум. Когато правим филми, ние се стремим да сме правдиви и истински.

- Снимате се все повече в киното. Това добре ли е?

- По-значимите неща в киното ми се случват напоследък. Всичко започна от съвместната ни работа с Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Те заложиха на мен в продължение на няколко години и наистина направихме доста сериозни неща, още от късометражния "Скок", който обра много награди, след това "Аварийно кацане", отличен на "Златна роза", после се появи "Урок", който раздаваше шамари. След това дойда "Докато Ая спеше" със Цветодар Марков, другият режисьор, който се довери на мен. Сега се стигна до "Слава". Вървим заедно по пътя. Това от една страна е добре. Ако се произвеждат 10 филма и те поканят в 4 от тях, какво трябва да направиш? Искаш да участваш и в четирите, защото са готини или си казваш: "Дай малко да си починат хората от мен". Старая се и в 100 филма да играя, да не се повтарям. Рано или късно това ще стане, но засега ми се струва, че успявам да бъда различен. Това е моето кредо и професионална свръх задача.

- Тази година фестивалът "Златна роза" се откри "Граница", в който също участвате…

- Това е любим наш филм. Когато режисьорът Христиан Ночен изреди от сцената колко хора, които участват, сме загубили, изправиха ми се косите. Същевременно този филм даде старт на цяла плеяда актьори и това е толкова романтично, да се обърнеш назад и да видиш какво си направил преди повече от 20 години…

- Ще има ли следващ филм?

- Има. Започваме след фестивала работа със Стефан Командарев по новия му филм.  

- Имате ли нови роли в театъра?

- Играя на свободна практика в няколко спектакъла, например в Народния театър "Дългият път на деня към нощта" на Владлен Александров, дълги години в "Маршрутка на покойния" Пламен Масларов в Театър "Сълза и смях". Обикаляме из България. Засега нови роли в театъра нямам.

- Как бихте резюмирали филма "Слава"?

- Малкият човек и системата. Много ми харесва една реплика, която не съм оценил, докогато работехме по филма, може би сме я импровизирали: "Тя ми взе "Славата" и ми даде фалшива "Слава". Като го кажеш така, не звучи патетично, но като реплика във филма говори много повече. Продължението- "И защо ти причинява това?" - "Ами манталитет". Моят кръг от приятели, които се занимаваме с кино и театър, обожаваме Чарли Чаплин. Нашите преподаватели Коко Азарян и Тодор Колев ни обръщаха внимание на това, че и ние трябва да обръщаме внимание на Чарли Чаплрин, защото там има всичко, той е учителят. А какво е Чарли Чаплин с неговия образ - малкият човек, но винаги с достойнство. Аз доразвих тази теория: никой не мисли за себе си, че е малък човек, другите са тези, които определят кой какъв е.

- Българското кино като че ли изобщо също си връща старата слава…

- Да и това е много радостно. Дори и да има 10 филма годишно, от тях 3 да са добри, това е прекрасно. Не че другите не са добри, но все пак според мен филмите трябва да се правят за публиката, а не за фестивали. В случая с нашия филм "Слава" се е получило страхотно, защото мисля, че критиката ще бъде доволна, а съм убеден, че той ще има публика, защото е една прекрасно разказана история, трагикомична и актьорите се превъплъщават, подчертавам го, не играят, а се превъплъщават в ролите си.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: