Стефка Георгиева: рисунки за спомен

Публикувана на: 13.05.2017
1 снимка

Художничката Стефка Георгиева е позната със своите трудоемки пластични композиции, изработени от множество малки детайли от различни материали. Това е и една от причините, поради които тя не прави често изложби. До края на месец май 2017 г. във Варна за първи път може да се види изложба само от нейни рисунки. Изложбата е подредена в Дома на архитекта.

Пет години делят Стефка Георгиева от последната й самостоятелна изява до настоящата. Изложбата се нарича "Диагноза: Стефка Георгиева". Какво се крие зад това име разказва художничката.

- Какво представлява тази изложба - самостоятелни рисунки или проекти за по-монументални творби?

- Моите работи са много трудоемки и изискват време, търпение и медитавност. Тези рисунки са коренно различни от работите, с които ме познават повечето хора. Те са експресивни, един вид терапия за мен, затова и изложбата се казва "Диагноза…". Когато ги рисувам, се отпускам и каквото излезе от създанието, по-точно от подсъзнанието, това се отпечатва и на листа. За мен също е много интересно, защото не се познавам такава. Имам ли потребност да правя такива рисунки, значи съм изпаднала в състояние, в което трябва да изчистя подсъзнанието си. Понякога е много странно, защото рисувам неща, които вероятно са ме  впечатлили преди много години, но са били в подсъзнанието ми и изведнъж излизат. Затова рисунките са много по-различни от това, което обичайно излагам. Мога да кажа, че в годината имам желание може би веднъж да седна и да рисувам по този начин. Хубаво е, че сега рисунките са събрани в това пространство, защото за мен са спомени, разбирам в какво състояние съм била, коя музика ме е провокирала. 

Рисунка на Стефка Георгиева

Рисунка на Стефка Георгиева

- Показвани ли са някои от тях?

- Частично съм показвала рисунки в други мои изложби, но по този начин изложба от рисунки не съм правила. Те са нещо много лично, което всъщност вече не е, защото са изложени. Явно съм надраснала нещо, преодоляла съм го, за да мога да ги изложа и да ги наблюдавам и аз самата от дистанция.

- Означава ли това, че хората, които познават творчеството ти, трябва да дойдат на тази изложба, за да види и тази част от работата ти?

- Да, както и аз дойдох и видях тази част от себе си (смее се).

Рисунки на Стефка Георгиева

Рисунки на Стефка Георгиева

- Има ли рисунки, които са проект на по-големи работи?

- Да, рисунките на водолази. Последната монументална работа, която направих, е поставена пред хотел "Интернационал" - фигурална скулптура от куб и двама водолази. Изработена от здрава архитектурна конструкция, детайлите са от ПВЦ. Тази работа ми костваше да отрежа и залепя над 200 000 елемента в рамките на 5 месеца. Скулптурата е монтирана преди около месец. Това е първата ми работа, изложена на открито, но за жалост не мога да спестя отношението на туристите. Последния път, когато ходих, видях деца, които я използваха за катерушка. Една работа, ако не е от бронз, трудно може да оцелее във външни условия. Когато си изложим работите на открито, започва процесът на стареене. Това е като един житейски път - създаване, отглеждане, моментът на излагане.

Скулптура на Стефка Георгиева

© Личен архив на Стефка Георгиева

- От известно време работиш с деца, които рисуват. Какво ти носи тава общуване?

- С деца работя отдавна. Работата с деца ми носи баланс, защото съм отшелнически тип човек, който много обича да си говори със себе си, да се занимава със себе си, докато децата ме извеждат от това състояние. Когато предавам по някакъв начин уменията си, те излизат от мен и освобождават празно място за други познание и идеи. Това е за мен работата ми с деца, така я усещам. Освен това децата ме приемат такава, каквато съм и много свободно и леко общувам с тях. Пред възрастните трябва да си сериозен, да показваш умения, а пред децата трябва да можеш да пееш, да скачаш, да крещиш...

- Сега в какъв период си - в цветен или тъмен?

- Винаги в цветен. Ако сега започна да рисувам рисунки, ще бъдат цветни. Спомням си, че веднъж влязох в една книжарница и първо се нахвърлих на един албум, написан от видни психолози. Отворих наслуки, както винаги се прави с една книга, и прочетох изречението: "Всички хора, които се обличат цветно, шарено, шармантно, са шизофреници". Значи лятото във Варна шизофренията е на мода. (смее се)

- Ще правиш ли скоро друга монементална работа?

- Настоящият директор на Градската художествена галерия във Варна Пламена Рачева ме покани през декември да направя изложба с големи работи. Все още е като предизвикателство за мен, надявам се да успея и да напълня залите.

- Не си от художниците, които се появяват често на изложби на други художници. Защо?

- Така е, нито пък правя често изложби. За тази изложба ме покани Димитър Трайчев, който прояви голяма хитрост. Извинявам се на галеристите, които са ме канили през годините и на които съм отказвала. Един ден той ми се обади и ме попита дали бих му дала няколко рисунки, които да си окачи на стената. Аз му донесох и му казах да си избере. След няколко дена той пак ми се обади и ме покани да направя изложба, като ми предложи датата през месец май. Така стана. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: