Banner Top
 

Стинг: Музиката ме поддържа в добро здраве

Публикувана на: 04.12.2016

През ноември тази година Стинг издаде новия си албум 57th & 9th, 13 години след предходния. За меломани със специални интереси се появяват и останалите му албуми на плочи. На 64 години Стинг няма намерение да се оттегля от музиката. Какви са неговите вълнения и страхове за света, в който живеем?

Стинг е един от кралете на музикалния пазар през последните 20 години, с продажби от повече от 100 милиона албума и 16 награди "Грами".

Интервю на Le journal des femmes.

- Защо чакахте 13 години, за да се завърнете с поп рок албум?

- За да направя изненада. През тези 13 години издадох по-класически албуми и публиката очакваше още повече такъв. Албумът 57th & 9th е енергичен и не е сложен и ще изненада публиката, но вие знаете, че рокът е част от моето ДНК. Всяка вечер на сцената играя рок, което пък не е изненада.

- Кажете нещо повече за албума си.

- Състои се от кратки истории на различни теми. Някои песни са по-интимни, докато в други заемам позицията на човек, който описва света от своя гледна точка. Албумът е преди всичко развлекателен и под тази обвивка се занимавам със сериозни теми. Възможно е да има различни интерпретации на албума. Слушателите могат да се опитат да ги открият или просто да слушат музика.

- Името 57th & 9th е свързано с определено място, през което преминавате всеки ден, за да отидете в студиото. Защо избрахте това име?

- Много обичам да ходя пеша и вдъхновението ми идва, докато се разхождам. Знаете ли, Ню Йорк е драматичен и шумен град, на всеки ъгъл може да се види нещо - полицаи, пожарникарски коли, огромни сгради… Тази среда ме стимулира и вдъхновява. Докато вървях към студиото, измислях текстовете на песните в главата си и като пристигнех, написвах музиката. Заглавието бе очевидно, защото в него просто е заключен начинът, по който работя.

- Първият сингъл е I Can't Stop Thinking About You. За какво не можете да спрете да мислите?

- При първо слушане човек може да помисли, че това е любовна песен, но не е така. Песента е посветена на дилемата, пред която е изправен един писател. Всеки ден той се намира пред белия лист, който прилича на заснежено поле и се пита какви точно са следите, които разчита - муза или път. В песента се пее за тази борба и за наблюдателността, за да се открие вдъхновението. За това не мога да спра мисля.

- А за какво искате да спрете да мислите?

- Аз винаги имам натрапчиви мисли в главата си и искам все да бъда такъв. Мисля, че един музикант страда от тревожни натрапчиви мисли, защото трябва да репетира всеки ден.

- Какво си мислите, когато 50 000 души пеят с Вас?

- Това е зашеметяващо, странно и много силно чувство. Най-трудно е да балансираш тези силни моменти по време на концерт със спокойствието и смирението на самотата на сцената. За да се съхраниш, трябва да се дистанцираш. Много медитирам и мисля, че съм успял да се съхраня в добро здраве, дори се надявам да стана още по-здравомислещ. Имах щастието да водя нормален живот преди да дойде успехът. Бях преподавател, работих в офис, ожених се, родиха ми се деца, гласувах и плащах данъци  като всеки един човек. От този нормален живот се превърнах в… Стинг, но основата, върху която стъпих, ми помогна да се съхраня.

- В песните Down Down Down и If You Can't Love me пеете за любовни раздели. До каква степен една раздяла може да бъде позитивна?

- Раздялата е интересен сюжет за един писател. Толкова е досадно това "Обичам те. Аз също"! Когато отношенията се изродят и двойките се разделят, със сигурност е мъчително, но да изразиш този факт чрез емпатия е вид терапия. Всички ще се припознаят в тези песни.

- В песента One Fine Day засягате въпроса за климатичните промени. Страхувате ли се за света, който ще оставим на нашите деца?

- Мисля, че сме изправени пред опасност и съм чувствителен към този проблем. One Fine Day е иронична песен, в която се пее за скептиците, сред които са, впрочем, и много политици, които казват, че "няма проблеми, всичко ще отмине". Иска ми се те да проявят разум, макар и всички научни предзнаменования да доказват обратното. В песента се пее, че един ден, когато си отворим очите, ще бъде твърде късно.

- Вие лично как се борите с климатичните промени?

- Създадох асоциацията Rainforest Fund, която има проекти в 21 страни, сред които създаване на инфраструктури за местни коренни жители за достъп до образование и питейна вода. Това са малки, но все пак важни проекти. Опитвам се да дам и моя принос чрез тези дейности, но както всички, пътувам със самолет, имам автомобил… Мисля, че всички можем и трябва да направим нещо преди да ни бъдат предложени различни алтернативи. Като гражданин, имам отговорности и част от тях е да говоря за тях.

- Винаги сте засягали и темата за войната. В този албум тази тема присъства в 3 от песните - Pretty Young Soldier, Inshallah и The Empty Chair. Важно ли е да се занимавате и с тази тема?

- Имам щастието, че не трябва да ходя да се сражавам и всеки ден съм признателен за това. Нищо обаче не ни гарантира, че това няма да се случи в бъдеще. Нямам желание децата ми и може би внуците ми да се сблъскат с войната. Не предлагам никакво политическо разрешение на конфликтите, защото нямам такива възможности, но е важно да се говори за това.

- Песента Inshallah засяга и темата за кризата с бежанците…

- Представих си се заедно с жена ми и децата ми на кораб, в търсене на сигурност. Всички трябва да се запитаме какво бихме направили, ако сме в тази ситуация, защото един ден може би ние ще трябва да бягаме от някакъв конфликт. В продължение на хиляди години сме се разминали с опасността. В Сирия хората бягат заради оръжията, произведени във Франция, в Германия, в Русия или в САЩ, в Африка от бедността, а по-късно ние ще трябва да бягаме заради климатичните промени. Ще трябва да намерим решение, но издигането на стени не е това решение. Всички сме част от една световна общност и първата стъпка трябва да бъде да се опитаме да спрем войната в Сирия.

- Трудно ли се създават нови хитове?

- Не мисля за хитовете от комерсиална гледна точка. Страхотно е да създаваш хитове, но удовлетворението настъпва, когато създадеш една песен. Това ме мотивира - да намеря вдъхновение, за да завърша една песен.

- Кой е първият Ви музикален спомен?

- Майка ми, която свири на пиано, а аз съм съвсем малък. Спомням си как я наблюдавах да свири с часове, най-вече краката й. Тя ми вдъхна смелост да се занимавам с музика.

- Кои са съставките на една хубава песен?

- Бих искал да ги знам (смее се). Изненада, подправки, смисъл, вкус - това е като рецепта, нали? Да напишеш една песен е трудно упражнение. Понякога вдъхновението идва естествено, а друг път не. Все едно си на риболов. Достатъчно е да си от правилната страна на реката и да очакваш рибата да се появи. Един ден не се появява нищо, но на следващия има в изобилие. Трябва да си там всеки ден, за да работиш и да заставаш пред тази прословута бяла страница.

- През 2007 г. група The Police се събра за световно турне. Може ли да се очаква албум?

- Направихме това турне от носталгия. То имаше голям успех, но днес на този период е сложен край. Изпълнихме всичко, което трябваше да направим.

- Какъв е най-хубавият Ви спомен от концерт?

- Приключих турне с 21 дати в САЩ съвместно с приятеля ми Питър Гейбриъл. За нас това бе голямо удоволствие и не спирахме да свирим. Бих искал да направя такова турне, но този път в Европа.

- Имате ли ритуали, преди да излезете на сцената?

- Медитирам около 20 минути и тренирам гласа си за десетина минути.

- Имате 6 деца. Трудно ли е да съчетавате кариерата със семейния живот?

- Трудно е да се постигне златната среда между ролята ми на баща и дългите ми отсъствия по време на турнета. Изненадващо е, че децата ми са по-скоро уравновесени. Те са изключителни хора, мили и съвършени, следователно очевидно са оцелели при моето възпитание.

- Две от децата Ви са музиканти. Искат ли Ви понякога съвети?

- Двама са музиканти, двама са актьори, а най-малкият мисля, че иска да стане полицай. Подкрепям ги във всички техни начинания. Всеки от тях си движи сам нещата. Ако ми поискат съвет, разбира се, че ще им дам, но се съмнявам, че имат нужда от това.

- С Труди Стайлър сте семейни от 1992 г. Каква е тайната на Вашата връзка?

- Няма тайна. Аз я обичам, мисля, че тя също ме обича. Тя е съвършена жена, на която се възхищавам и мисля, че е взаимно. Много се забавляваме заедно и се разбираме, това е важното.

- Важно ли е нейното мнение?

- Тя е първият ми критик. Слушам внимателно всичко, което ми казва, защото забележките й са интелигентни, добронамерени и направени с любов. Важно е тя да обича работата ми.

- Продали сте повече от 100 милиона албума и имате десетки награди. Кое е следващото предизвикателство?

- Не измервам успеха си в цифри. Мисля просто за следващата песен, която ще напиша, за следващия албум. Музиката е и винаги ще бъде част от живота ми.

- Значи не смятате един ден да приключите с кариерата си?

- О, не, надявам се да продължа да свиря и пея през целия си живот. Това ме поддържа в добро здраве. Мисля, че музиката има терапевтични качества.

- Каква е мечтата Ви?

- Да продължа да мечтая.

- Какъв въпрос бихте искали да Ви зададат?

- Никога не са ме питали за чорапите ми. (Показва чорапите си)

- Специални ли са?

- Винаги са черни, от фина материя и обикновено са много скъпи. Важно е да си обут в хубави чорапи, това е основата на всичко (смее се). 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: