Място за Вашата реклама!

 

Страцимир Павлов: Проблем на цяла България е липсата на арт мениджмънт

Публикувана на: 22.05.2011

Страцимир Павлов е музикант с широк спектър на дейност – композитор, диригент, аранжор, клубни изяви, преподавателска работа. Разговор със Страцимир Павлов за музикалните процеси и за това "как се бута каруцата по баира нагоре”.  

Страцимир Павлов е роден през 1976 във Варна. След Музикалното училище "Добри Христов” (днес Национално училище по изкуствата), където завършва кларинет и класа по композиция и оркестрово дирижиране, живее и работи 12 години в САЩ, където завършва пиано, композиция и дирижиране в музикалния факултет на Университета на Централен Арканзас (UCA). През този период е удостоен с награди от престижни американски конкурси. От 2002 г. е музикален директор и диригент на Оперния театър в Литъл Рок, Арканзас, ръководи Университетската опера и е главен диригент на три църковни госпъл хора. В Литъл Рок е един от създателите на първото частно музикално училище за оперно и сценично майсторство. Дирижирал е над 40 заглавия - опери, мюзикъли и шоу програми. През 2008 г. се връща в България, в родния си град, където участва активно в музикалния живот и преподава в Националното училище по изкуствата. "От завръщането ми досега се случиха много неща”, казва музикантът.

 

- Защо реши да се завърнеш от САЩ? Очевидно не е поради липса на успехи.

- Този въпрос е сложен и многопластов. Много хора казват, че са имали кариера в САЩ. Аз наистина имах успехи там, имах поръчки и като композитор и свирех, но ако трябва да сравнявам – по-малко, отколкото днес тук.

Поначало никога не съм живял с желанието да оставам завинаги в САЩ. Не съм  бил от тези, които са заминали с идеята до остават в чужбина. Исках да отида, за да разбера, каквото има да се разбера, да науча, каквото има да се научи и да се върна,  за да участвам в нашите процеси. Така че в завръщането ми има донякъде меланхолия, донякъде национализъм, макар че в един момент човек се чувства интернационален изпълнител и донякъде желание трудът, който влагам, да има по-голямо значение за хората, за един град. А пък и родното ми семейство е тук и преди майка ми броеше колко пъти общо ще ме види до края на живота си, ако ме вижда в интервалите от време, в което се връщах.

А иначе конкретната причина да се върна в България беше, че имах поръчка да напиша балет. Дойдох си за 6 месеца, за да работя на спокойствие, но когато дойдох, веднага ме поканиха да свиря, после започнах да свиря все повече и повече, отколкото трябваше и така се завъртяха нещата. Но не съжалявам за решението си.

- Поддържаш ли контакти с колеги и музиканти, с които си работил в САЩ?

- В момента не активно, но бих поканил при първа възможност музиканти оттам. Дори съм правил няколко такива опита, но идеята ми не е била приемана, защото за такова нещо трябват средства. Но рано или късно и това ще се случи. 

- Може да се каже, че ти си и участник, и наблюдател на музикалните процеси. Как преценяваш изобщо случващото се?  

- Когато си дойдох в края на 2007 г., видях, че тук вече нещо се случва. За да съществува един артист в дадено общество, трябва да са налице няколко неща – материална база, хората да са излезли от дивия период на начално натрупване на капитали и да имат желание да консумират изкуство – да искат да ходят на концерти, изложби, да четат книги и т. н. През 2007 г. ми се стори, че всичко това тук назрява, което в последствие се оказа, че не е лъжа. Може би единствено бях сгрешил в преценката си колко напред са нещата, но не съм сгрешил в това, че хората имат необходимост от изкуство. Това, което съм направил за три години, се е случило, защото е имало кой да дойде, да чуе и да види. Но преди 3 години просто не предполагах, че ще трябва почти изначално да поставям основи, с такава борба. Във Варна тя започна и със създаването на джаз клуб.

По принцип проблем на цяла България е липсата на арт мениджмънт. Конкретно Варна има нужда да привлече още много на брой висококачествени музиканти, за да може да има истински музикален живот в града. Става въпрос за хора, които да живеят тук. Много пари се дават за привнесени музиканти, които идват, правят един спектакъл и си заминават. За да говорим за музикален живот, тук трябва да живеят много артисти, които да създават продукция, която да пътува и на други места и да е конкурентноспособна на съвременната музикална сцена. Ако това се случи, ако Варна намери начин да привлича и задържа още артисти - не само музиканти, това е важно и за другите изкуства, за няколко години всичко ще се промени.

Въпреки това от 2008 досега вече има много голям напредък. В началото хората не знаеха какво да очакват, идваха със страх. Публиката също се възпитава, участвам в този процес. Тъжното е, че музикантите, които завършват Националното училище по изкуствата, веднага тръгват нанякъде и единици са тези, които се връщат в града, за да работят тук, да бутат каруцата по баира нагоре. Но в музикално отношение проблемите всички ги знаят – във Варна нямаме концертна зала, театърът е в окаяно положение, тепърва се създават, и то стъпка по стъпка, истински клубове. Клубният живот също е важна част от културния процес и не трябва да се пренебрегва.

- Харесваш ли работата си на преподавател?

- Да, много. В Националното училище по изкуствата съм диригент на камерния струнен оркестър и работя с певците от поп и джаз паралелките. Там смених моя собствен учител Милко Коларов, на когото съм благодарен за всичко, на което ме е научил, след като той се пенсионира, така че в това отношение има нещо като приемственост. В момента работата на преподавател ми харесва най-много, децата са страхотни. Не са верни критиките и мненията за днешните млади хора, които някои поддържат. Взаимно се обичаме, те се развиват просто пред очите ми, промяната е понякога буквално от ден за ден и аз съм безкрайно горд, че общувам с тях. Имали сме вече много концерти, залата на училището е препълнена винаги, когато имаме изява.

- Да се върнем на клубния живот. Участваш в няколко проекта, от които La Migra е най-старият...

- Да, с La Migra вече натрупахме опит. Интересен факт е, че останалите двама – Валери Ценков и Стоян Роянов Я-Я, също са живели в САЩ. Другите клубни проекти са Rejoin (с участието и на Реджи Петров), отскоро Moods с Тони Петрова и Валери Ценков. Освен това миналата година се роди Gospel Choral – за афро-американска госпъл музика. С Ивайло Донев имахме проект Digital Bulgar. С някои от тези проекти сме гостували и на други места, но предстои по-активно участие по фестивали. Беше ми много приятно да оркестрирам концертите на Орлин Павлов с Варненска филхармония, за втория концерт написах и оригинална музика.

- Имаш ли време да композираш?

- Тази работа сега е останала на заден план, защото имам доста ангажименти като аранжор. Имам идеи, в един момент ще дойде времето, за да седна и да ги реализирам.

- Няма ли скоро да се появи албум на La Migra? 

- Да, може да се очаква дебютен албум на група La Migra. Ще бъде разнообразен в стилово отношение – от хип хоп до етно и класическа музика.            

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: