Banner Top
 

Хорхе Букай: Букай от книгите е най-добрият Букай, когото познавате

Публикувана на: 03.06.2012
1 снимка

За трета поредна година Хорхе Букай посети България. Поводът бе премиерата у нас на книгата му "Пътят на сълзите“, част от поредицата "Листа по пътя“, която включва още "Пътят на самозависимостта", "Пътят на срещата" и "Пътят на щастието", всички с предстоящи български издания.

Панаирът на книгата в София и Варна влязоха в маршрута на третото му посещение у нас, което той включва в пътуванията си, след като отменя покана да посети Австрия. Аржентинският психотерапевт ипсихиатър, който не смята себе си за професионален писател, не крие, че в България му харесва.

"България и Аржентина си приличат. Нашите народи са били ограбвани, потискани, идентичността ни е била заплашвана, виждали сме как нашите деца загиват от куршуми. Тези рани трябва да бъдат излекувани“, каза Хорхе Букай по време на срещата си с журналисти във Варна.

"Когато първия път бях в България, усетих голям интерес от страна на хората, които ме слушаха, да говорят за икономическото положение, за болката към скъпите същества, за загубата на едно минало, което вече го няма. Реших, че трябва да започна да публикувам "Пътищата…“ Забелязал съм, че когато българите говорят за себе си, изпитват синдрома да страдат. Първото нещо, което ми казаха тук при първото ми посещение, бе една статистика, според която българите са най-страдащите в Европа. През 2011 г. бях в 15 европейски страни и във всички ми казваха, че са най-нещастната нация“, каза още Хорхе Букай. Останалото е написано в книгите му.           

- Кога разбрахте, че имате потребност да пишете?

- За първи път изпитах тази потребност, когато бях на 10 години. Бях в IV клас. Тази потребност се превърна в стихотворение, за да помоля моята учителка да се омъжи за мен. Тя обаче ми отказа, може би защото стихотворението ми не й е харесало. Във всички случаи винаги съм писал, воден от любовта, която съм изпитвал в момента – първото ми гадже на 12 години, голямата ми любов на 15 години и резултатът винаги беше един и същ – пълен провал.

- Преподавателката насърчи ли Ви да продължавате да пишете?

- Не. Предполагам, че я е било страх, че ако ме насърчи, ще искам нещо повече.  За разлика от професионалните писатели никога не съм бил способен да пиша, когато съм тъжен – нито като малък, нито като възрастен. Аз съм човек, който пише само, когато се чувства добре. Букай от книгите е най-добрият Букай, когото познавате. Има и друг Букай, който не пише, малко по-мрачен е, доста изолиран и доста по-интровертен. Този Букай не обича да пише. Когато някой ме пита дали винаги съм такъв, когато пиша, казвам, че винаги съм щастлив само, когато пиша.

- Слушате ли музика, докато пишете?

- Да. Слушам всякакъв вид музика – танго, народна музика от различни страни, съвременна музика, най-вече опера.

- Как решавате коя книга как да озаглавите? Например, че една трябва да се казва "Пътят на сълзите“.

- Когато написах "Пътищата…“, бях решил да напиша нещо като карта за пътя за самоосъществяване. Предизвикателството, което си отправих, беше да напиша 3 книги, но исках да бъдат като части от главоблъсканица, които биха могли да си разменят местата, но да са част от обща тема. Когато започнах да пиша, разбрах, че книгите са 4, защото не можех в 3 книги да опиша всичко, което искам. Никога не сядам да чакам вдъхновението. Това е за истинските писатели. Аз по-скоро съм учен, лекар, който използва словото като инструмент, затова много рядко сядам да пиша, ако не знам какво искам да кажа. Винаги знам какво искам да напиша и след това се опитвам да редактирам текста, да го направя по-разбираем. Никога не съм сядал пред белия лист, като си мисля: "Я да видим сега какво ще ми хрумне!“  

- Имате ли обяснение за успеха на книгите си в толкова страни?

- От моя гледна точка смятам, че имам голям късмет. Нищо повече.  Познавам много писатели, колеги автори, които пишат много по-добре от мен, които са по-умни и пишат неща, които аз бих искал да прочета, но с тях не се случи това, което се случи с мен. Нямам обяснение. Мога да кажа какво направих. Посъветвах се със сърцето си, говорих със сърцето си за себе си, а не за други, дадох за пример това, което ми се е случило и бях готов да тръгна след книгите си когато и където трябва. И имах голяма помощ, която не съм търсил – това, че съм потомък на еврейски и арабски емигранти. Като бях дете моите дядовци и баби са ми разказвали много приказки и истории и мисля, че голяма част от успеха на книгите ми се дължи на тези истории.

- Имате ли време да четете за удоволствие?

- Да, разбира се. Нещата, които обичам да правя в живота си, са да слушам музика, да чета и да пиша.

- Какво четете?

- Много неща. Специализирана литература. Много обичам криминална литература. Агата Кристи пътува с мен в куфара, в електронен формат, за да мога да я нося със себе си и щом намеря свободно време, се срещам с моя приятел Еркюл Поаро и го придружавам в някое от неговите приключения.

- Чели ли сте книги на български автори?

- Само малки откъси, защото не чета на български, а на испански почти няма преведени книги.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: