Място за Вашата реклама!

 

Христо Колев и Театър „Щурче“

Публикувана на: 12.02.2017
1 снимка

Куклен театър в стила на братя Райко и Данаил Райкови е нещо, което днес могат да обяснят неговите бивши възпитаници. Въпреки малкото съхранени архивни материали, свързани с историята и дейността на Театър "Щурче", той бе възстановен във Варна, където някога се намира прочутото театрално студио, създадено от двамата братя. Актьорът Христо Колев за Театър "Щурче" днес.

Христо Колев завършва НАТФИЗ през 1994 г. в класа на проф. Николина Георгиева. След работата си в Държавен куклен театър – Варна, днес се е посветил на Театър "Щурче", откъдето някога започват първите му стъпки на сцената. 

- Театър "Щурче" е възстановен от негови бивши възпитаници. Каква е историята?

- Театър "Щурче" е факт вече 11 година, ако погледнем регистрацията на сдружението. Първо 4 години ремонтирахме помещението, където сме днес, на улица "Ангел Кънчев" във Варна. Всичко започна през 2004 г. на една изложба на Данаил Райков. Дейността на Театър "Щурче" прекратява изцяло през 1999 г., след което Дики, както наричахме Данаил Райков, започва активно да рисува и да прави всяка година изложби. По-късно разбрах, че докато е работил с "Щурче", той не е правил изложби и след прекратяване на театралната дейност започва да наваксва, така ми казваше някога. На изложбата през 2004 г. се запознах с хора, които са били в театъра в края на 50-те, 60-те. Аз съм от последните "щурчета". Бях в театъра до 1990 г., тогава бяхме около 40 души. След изложбата започнахме да се събираме веднъж месечно в една маза и да си спомняме. Райкови идваха на тези сбирки, докато един ден един от бившите "щурчета" каза: "Минах покрай Дома на транспортните работници и видях, че нашият склад стои, видях кашоните". Ние се грабнахме с един микробус и каквото имаше, прибрахме и така го спасихме. Дадохме си сметка, че "Щурче" с всичките награди, пътувания, спомени, хора, не присъства никъде черно на бяло. Домът му – Дом на транспортните работници, го няма. Така се зароди идеята по някакъв начин да го възстановим. Братя Райкови казаха: "Правете го, но без нас, ние сме възрастни". За да бъде всичко както трябва, направихме сдружение с идеална цел с една единствена задача да продължим работата на братя Райкови и Театър "Щурче". Братя Райкови казаха: "Ти ще се занимаваш", а аз имах желание за това. Във варненската група на бивши "щурчета" професионални актьори сме аз и Даниела Викторова. Трябваше двамата да водим театъра, но спецификата на работа на Даниела в Драматичния театър така и не й позволи да участва активно. През 2005 г. събрахме деца, направихме конкурс, отидохме в общината, дадоха ни място в Младежки дом, два пъти седмично имахме репетиции, за да възстановим "Етюдите" на братя Райкови. Няколко месеца се репетираше един етюд, а много хора бяха нетърпеливи да видят какво сме направили. За една година с децата възстановихме 4 етюда, около 20 минути. В Младежки дом ползвахме сцена, но нямаше място за куклите, а те са много. Всяка вечер преди репетиция носехме куклите от една маза в училище "Св. Климент Охридски" до Младежкия дом, докато веднъж не изчезна една стойка. Една сутрин, мислейки какво да направим, аз стоях на балкона вкъщи и пред мен сградата, където сме сега, пламна. Това е бивш ОФ клуб, който 2 години и половина беше обитаван от клошари. Предложих на една от нашите сбирки да се опитаме да вземем помещението, за да може поне да имаме дом и сцена. Интересното е, че през следващите няколко години се случваха точно нещата, които трябваше да се случат. Тоест, ние търсим някой, който може да ни помогне с гипсокартон и случайно срещаме човек, който ни пита какво правим и казва, че ще помогне. Така намерихме тонколони, прожектори, кабели. Срещахме подходящите хора, които помагаха. Пак казвам, ние сме сдружение с идеална цел, не акумулираме средства. Бях голям оптимист, мислех, че нещата ще станат много бързо. Взехме сградата, оставена само на бетон - тя се оказа държавна, но ремонтът ни отне време. Направихме сцена, оборудвана с техника, абсолютно професионална, имаме зала със 100 места, технически кабини и гримьорна и бяхме щастливи, че се създава ново творческо пространство. Театър "Щурче" обаче разчиташе на репетиции само веднъж седмично, времената са различни, децата имат да учат, имат други приоритети. Изникна въпросът какво да правим със залата през другото време. Вече бях наясно, че онова "Щурче", което пътуваше в чужбина и не се спираше изобщо в страната, няма как да го възстановим. Аз улових може би най-активните години на театъра, непрекъснато бяхме на път. Райков казваше: "В понеделник – чантите, куклите и кажете на вашите, че отиваме за 2 седмици в Москва". Връщаме се, оттам отиваме за 2 седмици в Приморско, например. Така беше. Не знам как е ставало, някой е помагал, защото всичко това изисква средства за пътувания, за материали. Така че кръстихме мястото Клуб "Щурче" и създадохме условия за творчество и самодейност за различни школи. Родиха се още 4 театрални школи, школи по пиано, пеене, класически балет, дори за кратко айкидо. В момента имаме тук се провеждат заниманията на 3 театрални школи, които се водят от професионални актьори, на няколко групи народни танци за деца и възрастни, на кино-фото клуб, на гайдарчета, а всяка неделя има професионален куклен театър.

Христо Колев

Така започва една приказка

- Колко спектакъла сте възстановили на "Щурче"?

- Успяхме да възстановим 2 спектакъла. Това са легендарните "Миниатюри", които са обиколили целия свят и "Петимата старци". Само толкова са, защото намерихме куклите за тези спектакли. Тук трябва да уточня, че някога "Петимата старци" се играеше на по-голяма сцена, затова нямаше как да го възстановим в съвсем автентичен вид, актьор да се облича като старец. Всъщност промяната е, че приспособихме спектакъла, направихме кукли старци, за което ползвахме архивни снимки, все едно, че Дики ги е правил. Ползвахме и запазеното видео, ние сме играли и помним какво се случва и основните елементи бяха запазени. Говоря за куклите, паната, рисувани от Дики. За съжаление не можем да възстановим друг спектакъл, защото нямаме куклите и запазен архивен материал.

- Тоест, част от културното наследство е изгубено?

- Изгубено е. Клубът на Театър "Щурче" в Дом на транспортните работници беше и работилница. След като братя Райкови бяха изгонени, клубът стана кръчма, а репетиционната зала стана стриптийз бар. Имам запазено видео на спектакъла "На морското дъно" в един-два варианта, но този спектакъл се играеше с около 300 кукли, които, за жалост, се бяха разпаднали. Успяхме да съберем около 30 риби и сме направили един етюд. Големият проблем за възстановяването на стари неща е, че Дики имаше собствен и особен стил, който много трудно някой може да наподоби и днес да направиш такъв спектакъл, с някогашните мащаби, ще струва много скъпо – трябват много дунапрен, бои, материали и много хора на сцената, а ние нямаме и такава сцена. Играем двата възстановени спектакъла, правим го, за да видят хората какво е било. Спектаклите са изключително актуални. Друг проблем, с който днес се сблъсквам, е асоциацията с "Щурче". Някога, когато кажеш "Щурче", асоциацията беше за театър, за качество, за представяне на важни форуми. В момента всичко е толкова девалвирало, че преди няколко години, когато кажехме "Щурче", хората разбираха детска градина, детско клубче, "Щурче" в среден род не може да е сериозно… Вече са минали почти 30 години от активната дейност на "Щурче". Родените в края на 90-те сега са родители. Да, някои са чували за "Щурче", и то благодарение на хора, които са артисти, ще спомена Мариус Куркински, Мария Сапунджиева, Димо от група P.I.F., все бивши възпитаници, но не се знае същността. В тази посока имаме сериозен проблем, а ние имаме сцена, професионална театрална инфраструктура, от време на време правим и спектакли за възрастни, но на някои хора им е странно, когато кажат: "Отиваме да гледаме театър в "Щурче". Труден е пътят. Днес аз стоя от другата страна, като ръководител на група от 16-17 деца. За да отидем някъде, това е равно на някаква сума пари. Имаме няколко варианта: или да съберем от децата, което не го допускам, или аз да дам средствата за транспорт, или да търсим спонсори, или да отидем и да разчитаме да съберем средства от участието си. Общо-взето където ходим с децата, казвам, че не искаме хонорари, а да ни се осигурят средства за пътуване, престой и храна. Откакто възстановихме "Щурче", ходихме в Македония, на няколко фестивала в България, няколко пъти гостувахме в Държавен куклен театър – Търговище, явихме се на "България търси талант", играли сме в Санитарно-оздравителния комплекс Камчия. Иначе играем тук, на нашата сцена.  

- Ще се опитвате ли да разширите репертоара?

- Някога, когато започнах да се занимавам с "Щурче", за мен това беше мисия - да възстановим спектакли, които да показваме. Направихме го, но за да останат децата и да им е интересно, те трябва да правят и нещо друго. Никога не съм имал амбицията да заема мястото на братя Райкови. Моята задача беше да организирам нещата, за да има отново "Щурче". Признавам, че още нямам смелост да бъда режисьор на нещо ново и мое в стила на "Щурче". Но за да има нов спектакъл и да спазим стила "Щурче", на което аз държа, трябва да работим с ултравиолетова светлина, да ползваме много дунапрен и много кукли, а нямаме средства да си позволим художници. Реших, че ще е най-честно, ако направя нещо, посветено на "Щурче". Това е "Бяла приказка" на Валери Петров. През 2007 г. намерихме един запис, оказа се, че Валери Петров е написал "Бяла приказка" след среща с братя Райкови, пиесата е писана за тях. Братя Райкови поставят първи спектакъла през 1976/7 г., а Данаил Райков илюстрира книгата "Бяла приказка". Запазени са около 20 скици за спектакъла. Казах си, че щом Валери Петров е написал "Бяла приказка" за "Щурче", ще се опитаме да направим спектакъла така, че все едно Дики го е правил, ще спазим стила, аз ще играя Метеоролога, Димо Стоянов ще напише музика. Вече направихме запис на музиката с участието на децата, така ще акцентираме върху воденето на куклите и словото на Валери Петров. Започваме работа по куклите, те ще са сложни, няколко човека ще движат една. Трябва да довършим спектакъла до лятото. Сложно е, защото с децата се работи на седмицата веднъж. Днес никой не си позволява стила "Щурче", а той е достатъчно ефектен, ако се спазят правилата. Много години след като завърших актьорско майсторство за куклен театър си задавах въпроса защо никой в театъра не работи с ултравиолетова светлина. Вече имам отговор – защото трябват много хора. Няма куклен театър, който да скрие в тъмното 40 души, изобщо няма такива многобройни трупи. Много актьори правят програми за барове на ултравиолет, но за да стане театър с ултравиолетова светлина, трябва да има много актьори, които да са скрити и да раздвижват много неща на сцената. Всъщност благодарение на това, че някога бяхме между 35 и 40 деца, братя Райкови пълнеха сцената с красота и спектаклите на "Щурче" никога не са били минималистични и правени с икономии. Характерен за техния стил е и този така наречен принцип на трансформацията. В новия ни спектакъл ще има всичко от стила на братя Райкови, което помня и съм разбрал.

"Миниатюри"                                                    © Театър "Щурче"

- Не е ли една от мисиите на театъра да пълни сцената с красота?

- Да, но в кукления театър има и други средства, с които можеш да намалиш броя на актьорите. В "Щурче" имаше богатството да не оставиш само актьора на сцената, а покрай него да сложиш и много други неща. Има хора, които питат за школа за куклен театър. За жалост това са родители на 6-7-годишни деца и се налага да ги разубедя. В кукления театър има нещо много важно – трябват мускули, куклата трябва да се носи, да се контролира и координира, децата трябва да са по-големи на възраст. Освен това, за жалост, асоциацията за куклен театър от 90 процента от хората е с разказване на приказки. Има ниша, за да използваме кукления театър, за да зададем въпроси, да вдъхновим, да експериментираме. Не че някои не го правят, но има огромна ниша. Кукленият театър се свързва с това да отидем да гледаме една приказка, докато мама и татко пият кафе. Да, кукленият театър има социална задача. Освен че децата трябва да виждат изкуство и да им разкажем истории, ние трябва да ги учим на добро и зло. Това е разликата с драматичния театър. При нас се полага основата, ние възпитаваме публика, налагаме критерии, полезни сме дори и с преодоляването на страха от тъмното при децата и със срещата с много хора. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: