Място за Вашата реклама!

 

Художникът Юлиан Йорданов за графичното изкуство у нас и по света

Публикувана на: 05.08.2012
1 снимка

След Китай и Музея за модерно изкуство на Минск художникът Юлиан Йорданов показва своя самостоятелна изложба във Варна. Един от най-добрите български автори в областта на класическата графика и екслибирса, художникът в последно време е по-пестелив на изяви в България. До края на годината му предстои и изложба в Бургас.

- Накъде се е развило творчеството на Юлиан Йорданов през последните 7 години, откакто не сте правили изложба във Варна?

- През последните години се посветих на малки формати, екслибрис и наскоро започнах да правя отново и по-големи. При мен това са формати като 112/76 см., които в графиката се приемат за големи.

На всеки автор винаги му се иска да прави нещо ново и преживява всяка следваща своя работа като нова, но човек не може тутакси да прави нещо съвършено различно. Надявам се, че се развивам. Аз работя в класически графични техники – дълбок печат, литография. Постепенно развивам идеите си. Работя и рисунки във всякакви материали. В последно време съм решил да се занимавам повече с рисунка и да си почина от графиката. Една рисунка може да се направи за ден – два, докато една дори малка графика отнема минимун десетина дни.

- В какви светове водите зрителите си?

- Старя се в екслибриса нещата да са по-конкретни, там се работи по-детайлно, разказно и илюстративно. Темите са, например, Адам и Ева или Хамлет и има две възможности – или да изпаднеш в клише, или да избягаш от темата, но въпреки всичко е интересно. В графиката се старая идеята да е по-условна. Такива са и заглавията на циклите. Изложбата е кръстена на цикъла "Забравени сънища", което донякъде кореспондира с това, което правя в някаква символистична сфера. Има една формулировка за работите ми - модерен символизъм. Старя се не толкова да давам уроци или насоки, а правя по-нестандартни връзки между символите, което да провокира зрителите към размисъл. Име като "Забравени сънища" дава плод на въображението. Човек има някакви спомени в съзнанието си и те изплуват, като връзка между този и другия свят, между вътрешното пространство и реалността. Реалният свят е възгруб, брутален, прагматичен, не е много красив, а по-освирепял, овълчен и агресивен. В такова време човек има нужда да помечтае. Символизмът донякъде е свързан с езотериката, с идеята за други светове, дори и да са наши вътрешни, духовни светове. Ако гледаме на реалния свят само като на набор от предмети, нещата стават доста страшни и не бива да оставаме само в него. Ако загубиш усещането за красивото, нещата отиват към животинското, а животните се борят за оцеляване.

- Обичате темите от митологията и древността.

- Древността е стара чисто исторически, но митологиите я правят съвременна като мислене, като идеи. Ние оттогава сме се развили чисто технологично. Още тогава са зададени естетическите канони и ние продължаваме да работим по тях и да ги усъвършенстваме. Много от темите и сюжетите в екслибриса, който в последно време се е обособил като жанр в малката графика и се колекционира, са почерпани от древността, от митологиите, от религията. Съвсем моя свят са големите графики.

- Откъде черпите вдъхновение?

- През последните 3 години доста пътувам, участвам в графични форуми, работя в графични бази навън. Скоро бях в Китай. В Китай имат от всичко по много, включително и художници, които правят тип европейско изкуство. Цикълът "Планински приказки" е правен там. Пътувам и из Европа. Човек отвсякъде попива идеи, те не идват наготово, а са резултат от натрупвания. Европейското изкуство е много богато, защото е богато на народи. През последните две години бях и в Австралия и Нова Зеландия. Те имат много интересна естетика, с акцент върху декоративното. Там из галериите има основно творби на приложните изкуства на местни автори или по-комерсиални неща. Австралия е континент, по-голям от Европа, но е само една държава. В Европа на всеки 100-200 километра навлизаш в нова държава със свои култури, традиции и народопсихология. По-дълбокото и напълнено със съдържание изкуство си остава европейското.  

- Развива ли се графичното изкуство в България? Появяват ли се нови имена?

- Малко сме хората, които продължаваме да работим с такова внимание към детайла в графиката. Работя с игла, върху метална плоча. Ако пълниш пространството с игла и решиш да правиш голям формат, можеш да правиш само това цял живот. Графиката е много трудоемка работа. Постоянно си на плантацията. По време на работа си под влиянието и на химически процеси, които понякога, а при мен почти винаги, поднасят неприятни изненади, особено в дълбокия печат, където може да се наложи да гравираш по няколко пъти. Това е за хора с огромно търпение.  

При нас, първо, беше много трудно да се влезе в Академията, говоря за предишния политически строй. От 6 души графика завършихме само трима и от тях само аз се занимавам с това. Един от колегите ми е в Австралия и се занимава с анимация, друга рисува икони, трети са графични дизайнери. Според мен това е в реда на нещата. Не може всяка година Академията да бълва по 10 графици, които да се налагат с графика. Дори и в сферата на правото не всички, които завършват, стават добри адвокати, а какво остава за художниците.

Българските колеги, които работим в тази сфера, сме добре познати по света. Много българи получават награди на световни графични форуми и работите им се търсят и продават. Екслибрисът няма толкова почитатели в България и затова ни търсят хора от чужбина. Виждал съм екслибрис на млади колеги. Но аз съм непоправим оптимист, защото продължавам да се занимавам с тази работа по време на криза, когато изкуството е първото нещо, което хората спират да консумират и аз не мога да ги упрекна за това. Не виждам бъдещето в много черни краски, колкото и да се опитват обстоятелствата да ме опровергаят.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: