Място за Вашата реклама!

 

Шарлот Гензбур: Чувствам се колкото актриса, толкова и певица

Публикувана на: 11.12.2011

Дъщерята на Серж Гензбур отдавна не е прохождаща актриса във френското кино, нито името на баща й засенчва нейното. Поводът за разговора с нея е четвъртия й албум Stage Whisper (Live & inédits) и скорошните й снимки с Пийт Дохърти във филма "Изповедта на едно дете на века".  

40-годишната Шарлот е майка на три деца (третото е едва на 4 месеца), снимала се е в над 40 филма. Многократно е номинирана за френската награда "Сезар" за най-добра актриса, която печели през 2000 г., а през 2009 г. печели наградата за женска роля в Кан. Четвъртият й албум включва записи, правени по време на първото й световно турне през 2010 г.   

- Осемте неиздавани досега песни в албума Stage Whisper са композирани от Бек, с когото вече сте си сътрудничили. Участвате ли и като автор на текстовете?

- По-малко, отколкото в предходния ми албум - IRM. Исках да се съсредоточа върху изпълнението. Знаете ли, все още търся точния глас! Албумът, който баща ми композира за мен, когато бях на 15 години, оказа влияние за целия ми живот... Въпреки трите ми албума, все още се чувствам новачка в пеенето. Имам нужда от мотивация. Beck ме познава толкова добре, че текстовете му разкриват личността ми много повече, отколкото аз бих го направила. В песента Terrible Angels, например, се разказва за борба със самия себе си, за "ръце", които ви дърпат към дъното... Когато записвах песента в студио, Бек ми каза: "Опитай се да викаш. Осмели се!". Изпитах удоволствие да изляза от обичайната рамка. С всяка следваща проба ставах все по-дръзка.

 

- Албумът Stage Whisper е свидетелство и за Вашия първи опит на сцената. Как мина турнето Ви?

- Агентът ми ме посъветва да започна в чужбина, Канада и САЩ,където много малко ме познават. Във Ванкувър нещата минаха по-скоро добре. Но когато съпругът ми Иван (Атал), двете ми деца и майка ми (Джейн Бъркин) се появиха в Монреал, напълно изгубих самообладание. Гласът ми се бореше с инструментите и мислех само за едно: за майка ми, с която се сравнявам. Тя установява невероятна близост с публиката, а аз не знам как да го направя! На фестивала в Коачела, Калифорния, пред 5000 души, се почувствах напълно скована и си казах, че или се спускам с главата напред, или се отказвам от всичко. Опитах се да пея с възможно най-силния глас, да не се самокритикувам, с риск да стана смешна. Разбрах, че трябва да намеря собствената си мярка. 

- И намерихте ли я?

- Още не, но престанах да търся спокойствие в лесния начин, да пея с този тих и слабосилен глас. Харесва ми идеята, че съм се променила, че не ми пука. Аз съм  прекалено въздържана, искам всичко да направя добре, а това не е забавно! Баща ми ме научи на много неща в това отношение. Той все си търсеше белята. Изобщо не му пукаше за съвършенството. Казваше ми, че не трябва да ходя на уроци по пеене. "Интересно е, когато гласът не се вписва в нормите. Ако песента е просто добре изпята, като от добър ученик, изобщо не е интересно", казваше той. За да приложиш тази теория и да извлечеш от нея удоволствие ти трябва много смелост. Трябва да се осмелиш да звучиш "фалшиво”.

- Участвате в клипа на песента Terrible Angels! Как се отнасяте към тялото си?

- Хареса ми да заснема клипа, но аз не съм танцьорка. Държах хореографията да е много проста. Освен това бях и бременна. Не си личи, защото коремът ми е заличен във всички кадри! (Смее се) Освен това да запълня пространството по време на концертите ми беше много трудно, виеше ми се наистина свят. Не се изразявам лесно с тялото си. Аз съм много скромна. А когато си напрегнат и свит, гласът не излиза. Скрих се зад едни барабани, това помогна, но удрях по тях безразборно. В крайна сметка си казах, че дори и да не се чувствам комфортно, че съм несръчна, това съм преди всичко аз. Няма как изведнъж да стана звяр на сцената! 

- Разкажете ни за песента Just Like a Woman на Боб Дилън, която изпълнявате.

- Във филма I'm Not There на Тод Хайнс (филмът е посветен на живота и творчеството на Боб Дилън, б. пр.) изпълнявам ролята на Сара, бившата съпруга на Боб Дилън. Исках тази песен да влезе в албума, защото текстът е пълен с хумор и се забавлявах да изпълня песента, все едно, че изпълнявам роля в киното. Винаги съм смятала, че няма никаква връзка между пеенето и това да се намираш пред камера, но промених мнението си. Сега се чувствам колкото актриса, толкова и певица, намирам себе си чрез различните видове опит, независимо дали е в киното с Ларс (фон Триер) или в музиката с Бек. 

- Как минаха снимките на филма "Изповедта на едно дете на века” с Пийт Дохърти?

- Не срещнах "лошото дете на рока”, а прекрасен актьор. Изпълнявам ролята на любовницата му Брижит – персонаж, вдъхновен от този на Жорж Санд, с която Мюсе има драматична връзка. Пийт е страхотен в ролята си на денди, който не спира да ревнува любимата си. Той е много привлекателен, някак си демоде, в него има нещо романтично, което отговаря на персонажа му. Винаги са ми харесвали дисковете му, но никога не съм пяла или изпълнявала с него музика по време на снимките. 

- Преди 40 години излиза албумът на баща Ви Histoire de Melody Nelson. На обложката е Джейн Бъркин, бременна с Вас, с плюшена играчка в ръце...

- Да, това е Monkey! (Смее се) Нейната маймунка, талисман, все я носеше със себе си. Когато баща ми умря, я сложи в гроба му. Monkey ни съпровождаше навсякъде. Всеки път, когато някой от семейството заминаваше, трябваше да носи със себе си някоя от обувките му, блузката му... 

- Какво мислите за албума на Лулу Гензбур (син на Серж Гензбур и Бамбу, б. пр.) в памет на баща ви?

- Хареса ми, особено много изпълнението му на песента Bonnie and Clyde заедно със Скарлет Йохансон. Развълнувах се много, защото той ми е по-малкият брат. Бях свидетел как се насочва към музиката, как си прокарва път... По принцип не искам да работя с членове на семейството ми. С баща ми това се случи по много естествен начин, след това с майка ми по не толкова естествен начин. Трябваше да изиграя ролята на Серж Гензбур във филма на Жоан Сфар, но в крайна сметка реших, че няма смисъл. Неговият живот е минал без мен. Не искам да гледам филма "Серж Гензбур”. За да се върна на Лулу, с него бих участвала в съвместен проект. Защо пък един път да не си доставя удоволствие без да разсъждавам много.

Интервю на Паола Дженоне за списание L’Express.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: