Място за Вашата реклама!

 

Ян Менс и Фред Паронуци: как се пишат книги за младежка аудитория

Публикувана на: 13.03.2011

Двама френски автори – Ян Менс и Фред Паронуци, гостуваха в пет града в България по покана на Френския институт. Поводът: събитията, свързани с Международния ден на франкофонията и инициативата „Предизвикателството да четем”. Двамата разказват за срещите си с български ученици и за първите си впечатления от България.

Ян Менс е автор на разкази и романи. Работи като журналист. Главен редактор е на списанието Alternatives internationales. В България бе представен сборникът му с разкази L’écho des armes („Ехото на оръжията”).  

Фред Паронуци работи като преподавател по английски език във Франция. Преди това е преподавал френски в Шотландия, Канада и Словакия. В България бе представен сборникът му с разкази Terrains minés („Минирани терени”).  

- И двамата сте в България за първи път. Какви са впечатленията ви от срещите с български ученици? Навсякъде проведохте с тях литературни ателиета. 

Ян Менс: Смятам, че нивото на обучение по френски език на българските ученици е много високо, по-високо, отколкото нашето по чужди езици, когато бяхме ученици. Тук с учениците дискутирахме сериозни теми, включително и въпроси, свързани конкретно с моята книга, което означава, че те я бяха прочели. Когато аз бях на тяхната възраст, трудно щях да проведа такива задълбочени разговори на английски или немски. Вероятно високото ниво на обучение по чужди езици тук е свързано с методите на образование. Освен това има и друг важен момент: български се говори в България и ако един млад човек иска да пътува или учи в чужбина, трябва да знае други езици. За нас обяснението е историческо: Франция е бивша колониална страна, има международна франкофонска общност, Франция все още смята, че има огромно влияние в света. У нас може би необходимостта от учене на чужди езици, за да се оправяш в чужбина, не е толкова голяма – все ще попаднеш на някой, който говори френски, си казват хората. Във френските музеи табелките са на френски и французите се учудват, когато в музеите в чужбина не видят табелки и на своя език. Докато за един българин е малко вероятно да разчита на това, че като излезе извън родината си, ще попадне на хора, които говорят български. Същото нещо може да се каже и за Австрия, където също съм провеждал литературни ателиета с местни ученици – немски се говори по света, но няма толкова страни, в които той да е официален език. Впрочем, смятам, че в бившите комунистически страни има изградена традиция за учене на чужди езици. Когато бях малък, понякога слушах чужди радиостанции. Много обичах да слушам емисиите на френски по Радио Москва – не заради информацията, а заради френския. Още тогава оттам звучеше прекрасен френски, литературен, звучеше дори тържествено, така, както никой не говори във Франция. Днес е същото – понякога слушам по France Culture интервюта с руски журналисти, които са обучени в старата система и говорят възхитителен френски. Така че в чужбина могат да се намерят хора, които говорят много по-добре френски, отколкото във Франция.

Фред Паронуци: И на мен би ми било интересно да разбера защо тук така добре се преподава френски. Аз съм учител по английски език в професионално училище. Моите ученици, които са на възраст между 15 и 20 години, не говорят добре английски и често нямат интерес да учат. Понякога ми казват: „Не искаме да учим езици. Няма да заминаваме от Франция”. Може би българите обичате повече да пътувате, да ходите в чужбина, да учите и после да се връщате. Освен това смятам, че тук образователната система предвижда по-засилено обучение по чужди езици. Във френските училища седмично на обучение по английски или немски се отделят малко часове. Дори и в общообразователните училища средното ниво на английски е относително ниско.

- Смятате ли, че във Франция съществува проблем, че младите не четат книга? Днес често се говори за това и се правят обобщения в световен мащаб.

Ян Менс: Да , и във Франция се говори за такъв проблем. Има достатъчно книги, но трябва да има кой да ги прочете. Малките деца четат. Естествено, това зависи от семейството. Забелязал съм, че в много семейства децата четат до към 12-годишна възраст, след това интересът им към книгите спада, и то най-вече при момчетата. Момичетата четат повече. Някои момчета си възвръщат интереса към книгите към 16-годишната си възраст, а други никога. Не трябва да забравяме, че днес книгите имат по-голяма конкуренция. През моите детски години това беше само телевизорът, а днес има компютри, мобилни телефони, Facebook... Човек има две очи и не може да бъде едновременно пред компютъра и с книга в ръка. Младите четат по-малко, защото има повече изкушения, които не са свързани с четене. Те предпочитат да са в непрекъснат контакт с приятелите си и ровят из Интернет не за да търсят информация, а за да общуват. Днес светът е различен и това се отразява на четенето. Но ако книгите са интересни, хората четат. Трудността произтича от факта да убедиш един млад човек, че четенето не е нещо скучно. За мен бе изненада успехът на „Хари Потър” сред ученици, които иначе не четат особено. Щом са способни да прочетат книга от 800 страници, значи тя им е интересна. Не съм чел всички книги от поредицата за Хари Потър, но това означава, че госпожа Роулинг е намерила сюжет, който вълнува младите. Проблемът е, че темите, които се избират за една книга, която се обявява за младежка аудитория, често са психологически, а на ученическа възраст от тях се интересуват повече момичетата – чувства, любов, приятелство... Момчетата във Франция четат, но не книги, а специализирана преса – за спорт, компютри, видеоигри... Мисля, че в детско-юношеската литература липсват интересни сюжети, защото момчетата и момичетата вече не са същите, каквито ние сме били. Издателите не си дават наистина сметка за това и предлагат книги, чийто сюжет се върти около чувствата, емоциите, защото това е много литературно, прилича на Литературата за възрастни с главно Л. Това не е интересно за едно 14-годишно момче.              

Фред Паронуци: Аз не съм убеден, че преди се четеше повече. Има млади, които четат и други, които не четат. Едни възрастни четат, а други не. Във Франция се издават много книги, хиляди романи годишно, а това надхвърля търсенето.   Но винаги ще има хора, които четат, и сред младите. 

- Открихте ли вече в България свои сюжети? 

Ян Менс: Още не, защото нещата ти хрумват по-късно, изведнъж, след седмици или месеци. Но аз много внимателно се оглеждам тук. И ме фрапира следното: уличните кучета. В Париж такова нещо не можеш да видиш. Аз много обичам кучета, но в Париж те веднага се прибират в приют за кучета. В София стояхме на една спирка и Фред толкова съжали едно куче, че му даде да яде. Ето този дребен детайл – уличните кучета, може да се превърне един ден в сюжет.       

Фред Паронуци: В новия ми роман, който ще излезе от печат догодина, има един герой, който работи в България. Прототипът му е мой приятел, който в момента преподава френски в Унгария, но аз реших героят ми да се намира в България, защото знаех, че ще посетя страната и ще открия тук интересни неща. Този мой герой преподава френски в България и при всяко свое връщане във Франция носи българско вино и вкусни неща за ядене. Сега, след като вече съм бил в България, със сигурност ще добавя и още неща в романа, резултат от впечатленията ми тук.                                                                                    

 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: