Място за Вашата реклама!

 

Японците и природата (част 1 )

Публикувана на: 17.07.2011
2 снимки

Уважаеми слушатели, бих желал да споделя с вас накратко моите впечатленията за отношенията на японците към природата. Това може би ще ви послужи донякъде като материал при изучаването на японската култура и психология.

Ако някой прекара макар и късо време в Япония, той ще види, че там природата съвсем открито проявява своите две страни: от една страна строгото си бащинско лице, а от другата майчинското, пълно с нежни ласки и красота. Наред с ужасните стихийни вълнения, като земетресения, тайфуни, наводнения и прочие, пред очите ви се разкрива и точно обратната на тази картина. Природата се проявява в пълната си красота – планини с меки очертания, извити крайбрежия, живописни селца, градове със старинни замъци и прочие.

И тази страна на японската природа има такова силно въздействие върху романтичната душа на японеца, че той забравя жестокостта, с която тази, същата природа унищожава при една стихия всичкия му труд и издига любовта си към нея в култ. Така обикновено японските храмове са строени сред природата, за да може в тихото й уединение човек да слее душата си с нея. Постройките на тези храмове също са строени по начин да хармонират колкото може повече с природата. Като строителен материал се употребява изключително дървото и линията на покрива наподобява очертанието на клоните на бора.

Любовта към природата е отразена във всички области на японското изкуство: живопис, поезия, градинарство и дори музиката, която отначало е започнала като едно подражание на звуците в природата. Японските живописци още от най-старо време са предпочитали да рисуват пейзажи, отколкото човека, когото намирали за най-малко красивото творение на природата. Обаче японският живописец не копира природата, а първо прекарва дълго в нейно съзерцание и след това от памет я възпроизвежда на платното. Така той "пише и съчинява” своите картини, влагайки в тях дълбоките си и възвишени чувства към любимата природата и стараейки се с красотата на своето произведение да пречисти и въздигне душата на зрителя, като запали и в него същата искра на любов към майката-вдъхновителка.

Същото е и с японската поезия, където в няколко кратки стиха с твърде ограничени изразни средства японецът – поет, вдъхновен от любовта си към природата, може да възкреси пред въображението ни най-живописни картини. Ще си позволя да ви дам няколко примера от подобни стихове:

Иосана Акико

Череша дива в планината

цъфти на храма пред вратите

и капят цветовете й.

Така в здрача тъжен на зората

в небето ронят се звездите.

 

Масаока Сики

Там долу хлад,

тъмната бездна излъхна,

вълна се закъдри,

морето въздъхна

и ето – луната от него изгря.

 

Но от само себе си се разбира, че двуличието и разнообразието на японската природа в продължение на близо 3000 години не може да не се е отразило както на физическия, така и на душевния живот на японеца.            

Така заради честите земетресения и климатичните условия, японецът трябва да живее в малки, леки, ниски къщи, в които отделните стаи вместо със стени са преградени с книжни паравани и чиято мебелировка е извънредно опростена. Този начин на живот естествено се отразява и върху психиката на японеца. В тези домове, където членовете са отделени един от друг само с една тънка преграда като че ли има повече искреност и топлота. От друга страна, изложен на вечна борба с природата, срещу чиито стихии той е напълно безсилен, японецът става примирен и затворен в себе си. Същевременно скромната му и често пъти оскъдна храна прави физиката му да отпада и засилва чувствителността му. Така богатата променливост на природата създава една сложност в характера на японеца, твърде странна и непонятна за европейците.

Тук, в Европа, ние често чуваме да казват: "Япония е страната на земетресенията, затова японците са нервни и храбри във време на война”. От една страна това е може би вярно. Не може да се отрече, че всеки народ се закалява, ако води постоянна борба със стихиите и нагажда живота си такта, че да го съгласува с природните условия. Но все пак това е само едностранчиво заключение. Така могат да кажат ония, които виждат само едната страна на японците. Ние бихме желали чужденците да разберат и другата ни страна. А какво представлява тази, другата страна на японците? Това, че ние, японците, включваме в себе си заедно със строгата природа в още по-голяма степен любимата ни природа и че японците в противовес на отчаяната им храброст имат в душите си и нежна, понякога дори поетична, миролюбива страна.

Характерната храброст на японците винаги дава на чужденците неправилна, а често дори оскърбителна представа за тях. Така например някои европейци гледат на тази храброст на японците като на варварска черта. Тук трябва да ви разкажа една малка случка, която опровергава този възглед.

Преди няколко века, още по времето на японските междуособици, един пълководец преследвайки с изопнат лък вожда на неприятелите си, готов да пусне стрелата по него всеки миг, гръмко му извикал първия стих на една танка (японско стихотворение, състоящо се от два стиха) и когато бягащият от него неприятел му откликнал с веднага съчинения от него втори стих на танката, пълководецът се отказал от преследването и оставил неприятеля си да се спаси. Това е само един пример. Извън безбройните подобни истории, в японската история има извънредно много самураи, които са оставили прекрасни стихотворения, съчинени не само в мирно време, но и на бойното поле. Известният генерал Ноги също е оставил много стихове, които нашият народ обича да декламира.

Възможен ли е подобен романтизъм, такава поетична душа у един варварски народ?

Впрочем не за това исках да говоря днес и ако се поддадох на изкушението да ви разкажа този епизод, то е само, защото исках да подчертая миролюбивата страна на японеца.

Тексът е предоставен от Кристиана Димчева, завеждащ отдел "Краезнание" на Регионална библиотека "П. П. Славейков" - Варна. Той е част от поредица беседи, излъчвани по Радио Варна в началото на 40-те години на ХХ век по инициатива на Българо-японско дружество-клон Варна. Предполага се, че авторът на текста в този период е бил служител на посолството на Япония в София. 

Фотографът Тадаши Сауада живее в Йокохама. Снимките са предоставени за публикацията. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: