Място за Вашата реклама!

 

„В страната на палмите“ - пътепис от Страшимир Кринчев

Публикувана на: 21.06.2015

В пътеписа си, издаден за първи път през 1910 г., Страшимир Кринчев (1884-1913) описва пътешествието си в Египет през 1907 година. Важно място авторът отделя на посещението си на пирамидите. Впечатленията му са интересен документ за живота по онова време и за традициите на туристите, които той среща. 

Страшимир Кринчев е автор на разкази, пътеписи, на театрални рецензии. Роден е в Ямбол. От 1904 г. живее в София, където сътрудничи на вестници, работи в Дирекция на статистиката и в БТА. Преди това е работил в медните мини в Бургас и в книжарницата на Георги Бакалов във Варна. Загива на 29-годишна възраст в Междусъюзническата война.

"В СТРАНАТА НА ПАЛМИТЕ" - откъс

Първата ми грижа, прочее, бе да посетя пирамидите. Страхувах се, че някаква случайност може да ми попречи да сторя туй и аз ще напусна Египет, без да съм видял тия грандиозни паметници на далечното минало, които още много хилядолетия ще поразяват човешкото въображение.

Глава 7

Съобщих на Алберта за своето намерение, но той се засмя, отрицателно поклати глава и каза:

- Аз не искам да се покланям пред някакви пирамиди, които ни напомнят, че преди хилядолетия, както и днес, над хората са владели мрачни и жестоки деспоти.

Макар и да споделях неголата омраза на руски революционер против деспотите, но аз реших да отида сам към пирамидите, предчувствайки, че не само за всесилните фараони ще ми напомнят те…

Бе горещ априлски ден. За да не се измъча съвсем от жегата, аз тръгнах за старата част на Кайро, отдето се отиваше към пирамидите, едва късно следобед.

Грамадният масивен "мост на лъвовете", който съединява стария и новия Кайро, кънтеше от движение и крясъци. По циментните тротоари непрекъснато сновеше столичната тълпа - араби, негри, европейци - във всевъзможни накити и облекла. А по средата на моста, добре шосиран, лудо надпрепускаха файтони, омнибуси, автомобили, велосипеди. Тук и там бавно, изтежко пристъпяха редица камили; надменно и някак безучастно гледаха те на безсмислената беготня около тях с високо дигнати глави… Там, далече зад шумния град, те може би виждаха вече нажежените пясъци на Сахара, дето няма шум и всичко е тъй безмълвно и тихо.

До трамвайната линия на пирамидите се трупаше пъстра навалица. Аз побързах да се кача, тъй като кондукторът бе приготвил своя рог за сигнал. Във вагона имаше много европейци. Между тях особено се хвърляха на очи англичаните със своите червендалести, пълни и всякога надменни лица. Широкополите английски шапки, красиво препасаните чанти, вечният бинокъл и особеното облекло ги издаваха за туристи, за охолни членове от щастливото семейство на богатите, които през тия месеци на годината с хиляди посещават страните на древната култура.

Между другите пътници в трамвая бяха се вмъкнали няколко англичанки, които със своята малка свита от усмихнати кавалери скоро напълниха въздуха с шум и безгрижно веселие. Нежните тънки фалцети на младите лейди тъй капризно се преплитаха с тенорните мъжки гласове, щото човек, макар и да не чете Тургенева, може да падне в самоизмама и да помисли, че наистина пие топло мляко… Само две госпожици, за които не можах да разумея дали бяха англичанки или немкини и които бяха тръгнали за пирамидите, навярно без кавалери, недружелюбно гледаха наоколо си, без да приказват. Близо до тях седеше един френец, облечен във вехти туристически дрехи, снабден с чанта, бинокъл и разкошна книжна папка. Сегиз-тозиз той изваждаше някакви ръкописи с чертежи и замислено се взираше в онази част на хоризонта, дето се намираха пирамидите на Гиза. Твърде скоро трамваят измина старата част на града и излезе на равно поле. Пътят отиваше по една права геометрична линия и свършваше близо до самите пирамиди. Тука, незатулени от постройките на града, пирамидите се откриваха за погледа с всичкото си дивно великолепие и грамадност. Техните сивкави, мътнопепеляви камъни отразяваха палещите лъчи на египетското слънце  и приличаха на големи черни триъгълници, изрисувани на небето. Те стояха мрачни, неподвижни. При всичката щедрост на южното слънце, немите гробници си остават все тъй неприветни и мрачни, каквито са били и хиляди години назад. Ще се минат още хиляди, може би десетки години и те все тъй ще се издигат над мъртвата безкрайна пустиня, като тъмни загадки и мрачни символи на вековете…

С пристигането на трамвая пирамидите като че в някаква неизмерима пропаст и се изгубиха. Връхлетяха ме тълпа араби, като глутница  изгладнели чакали. Те говореха на някакъв особен език, смес от френски, английски и италиански думи, които те твърде произволно прилепяха една до друга и още по-своеобразно изговаряха. От техния lingwa trasa аз можах да разбера, че те предлагаха услугите си за проводници. За да се избавя, аз наех един млад чичероне. Не бяхме изминали и десет крачки, когато към нас се прилепиха двама нови чичероне, единият от които се препоръчваше за някакъв "началник на пирамидите", а другият ме дърпаше за палтото и ме убеждаваше, че наетият от мене водач незнае нито дума френски и не познава бележитостите на пирамидите. Той дотолкова се увлече, щото се опита да ме вземе под ръка. Аз взех да се чувствам не дотам добре и да губя самообладание. Импровизираният началник настояваше на своите два шилинга. Той вадеше някакви документи и печатни разписки, види се, за да ме убеди в правотата на своите искания. 

- Аз виждам - говореше той, като увираше главата в самото ми лице - разбирам, че вие не сте нито англичани, нито френци и следователно нямате много пари… Затуй ще ви взема само един шилинг…

Макар че след такъв учтив комплимент и най-големият скъперник би се решил да даде един шилинг, но аз му връчих два пиастра с напътствие да върви по дяволите. 

Тия упорити чичерони правеха всичко, за да развалят настроението ми. Около цялата пирамида имаше повече от стотина души, между които половината възрастни мъже. Те говореха на всички земни езици и все пак не знаеха нито един език добре… Техният френски грубо дразнеше ухото и аз изпитвах едно неприятно чувство, както бива при слушането на лошо изпята песен. Аз внуших на моя чичероне, че ако не ме избави от нови водачи, няма да получи никакво възнаграждение. Оттогава той беше готов да се бие заради мене и често се спречкваше със своите съперници.

Първата грижа беше да се кача на пирамидата. Слънцето клонеше към запад  и аз реших да оставя посещаването на подземния храм, катакомбите на Мемлюк и сфинкса за по-сетне. Моят чичероне искаше някаква баснословна сума, за да ме придружи до върха на пирамидата, но аз го изпратих назад с един малък подкуп. Моето желание бе да остана сам; всеки срещнат чичероне ми се представяше като кръвожаден звяр, готов всяка минута да връхлети отгоре ми, така че аз не можех да мисля нито за фараоните, нито за Египет; мисълта ми бе заета от страшния образ на чичеронето. 

Пътеписът се публикува във връзка с изложбата "Следи от Древен Египет, Леванта и Месопотамия по българските земи", която може да се види до края на септември тази година в Археологическия музей във Варна. 

(следва продължение)

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: