Banner Top
 

„Градската баня“ - разказ от Георги Крумов

Публикувана на: 18.12.2016
1 снимка

Градското списание представя за втори път авторски текст от Георги Крумов. Той е роден във Варна, след журналистиката в момента е първи курс магистратура в Историческия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Провадия, март 1936 година

Неделя. Денят е слънчев и относително топъл. Първият такъв от много време насам. Снегът все още не се е стопил и дори стига до глезените. В работилницата цяла седмица е кипяла усилена работа. Двадесет и три годишният Георги от понеделник до събота се е потил от изгрев до залез над пещите, в които се топи желязото. Работи се по голяма поръчка за метални части за врати. Срокът за изпълнение е кратък и дори майсторът бай Стоян не е сигурен дали момчетата му ще се справят на време. 

А самата работа е много тежка и много изморителна. Единственото свободно време, което бай Стоян отпуска, е в неделя. Тогава работилницата, подобно на бакалията, бръснарницата и пекарната,  не работи. Дори и двамата лекари в града не приемат пациенти, освен ако случаят не е спешен. В неделя вестници не излизат, радиото е абсолютен лукс, а все още хладното време допълнително ограничава хората в социалните им контакти.

Все пак има неща, които на фона на тази приказно заспала картинка работят. Това са кръчмата и градската баня. За кръчмата ще ви разкажа друг път. Сега ще обясня за банята. Тя се намира през две улички от самия център на града. Била построена от местния турски бей през 60-те години на ХIX век и оттогава се явява нещо като неделния културен център на мъжете в града. Жените също ползват тази баня, като тя се поделя на принципа сутрин-следобед.

Банята се намира на един доста стръмен баир, така че докато стигнеш до нея почти сигурно си се изпотил. Влизането е срещу билетче, което струва 10 стотинки, а на входа получавате и дървени налъми, с които да се предвижвате безопасно. Хавлията всеки си я носи сам.

Когато се влезе в централното помещение, те посреща топлотата от изпаренията и тихият шум на клокочещата в малките улеи покрай стените вода. От време на време някой детски писък прекъсва блажената тишина. В средата има средно голям басейн с 4 корита и нещо като фонтан, около който хората се киснат. Ако трябва да го сравня с нещо, то вероятно това представлява нещо като джакузи. Малко по-навътре след басейна е парната баня. Тук вече са повечето мъже, които повити с хавлия през кръста седят в жегата, дишат тежко и си разправят истории. Тук сядат Георги и двамата му приятели Деньо и Aчо. Те са малко по-млади, но и те като него работят в работилницата. По традиция тримата посещават банята в неделя, след  като цяла седмица са се цапали край пещите. В дома на нито един от тримата няма отделена баня, така че неделното им посещение е колкото за разтоварване и отпускане от тежката работна седмица, толкова и за да се вкарат в приличен вид за новата.

- Знаете ли момчета, тази работа ми харесва, но да си призная честно нямам търпение да имам собствена работилница – каза Георги.

- Не ти ли харесва бай Стоян – отвърна Aчо.

- Не, не че не ми харесва. Но не искам цял живот да работя за някой друг. Мечтая си за собствена работилница. На два етажа. Ще правим всякакви елементи: от винтове и гайки до котли и моторни части. Ще бъде чудесно. Даже на първия етаж може да има малък магазин. Деньо, ти понеже обичаш да омайваш хората ще оргазнизираш дейността там.

- О, пак се размечта, Георги. Добре си ми е при бай Стоян. Да ти кажа честно, ако не ми харесваше толкова много звукът от блъскането по нагорещеното желязо под наставленията на бай Стоян, едва ли бих отказал предложението ти. Но сега нека помълчим и се оставим парата да се вмуква в голите ни тела

Не след дълго Ачо, който като най-млад си е най-нетърпелив от тримата, предложи да  отидат при Али. Али е един от тримата теляци в банята, но е известен със здравата си ръка. Според мнозина от редовно посещаващите го, именно той е най-силният човек в цялата околия, като често може да чуете, че е свалил кожата от гърба на някой от клиентите си.

- Аз съм първи - каза Ачо.

- Не се бутай бе, дребен - сръчка го Деньо.

И докато двамата се караха по детски, Али привика при себе си Георги.

- Какво ще искаш?

- Цялото тяло - отвърна Георги.

- Лягай!

И Али започна с все сила с четката и тривката да търка гърба на Георги, след това и ръцете, и краката му, докато приятелите му се заливаха от смях отстрани от стенанията, клетвите и молитвите му.

След като и Деньо, и Ачо изтърпяха това да се разделят с кирта си, тримата с Георги се отправиха към изхода на банята, тъй като вече наближаваше обед и бе време да отидат да изпият по една бира. Връщайки се отново към басейна, тримата поздравиха бай Васил бръснаря, както и месаря бай Кольо, който им се похвали, че утре щяло да има съвсем прясно месо и ако искат, да пратят сестрите си да им вземат.   

Неделната баня бе като всяка друга. И в същото време бе специална. Специална, защото тя бе в почивния ден на работниците и до голяма степен им даваше възможност да се срещнат с другите мъже в  града. Да поговорят по мъжки, да се посмеят, да си починат и да съберат сили за идващата нова тежка шестдневна работна седмица.

Междувременно слънцето се бе вдигнало високо, през прозорците на тавана на банята се процеждаше слънчевата светлина, а  камбаната на черквата удари 12-ия час, за да изпрати Георги, Деньо и Начо по пътя им към кръчмата.

Провадия, март 2015

Неделя. Денят е слънчев и топъл. Първият такъв от много време насам. Снегът вече почти го няма. Аз се намирам на входа на банята. Същата, която е на баира и същата, в която е ходел дядо ми Георги с приятелите си.

Сега обаче няма кой да ми поиска пари за билет на входа и влизам необезпокоявано в нея. Налъми не нося, ходя си с туристическите обувки. Вместо хавлия имам фотоапарат. В банята обаче не е топло и мирише отвратително на урина. Басейнът с фонтанчето е дупка, зарината с боклуци. Четирите корита са отдавна откраднати. Плочките почти липсват, а тези, които са все още на мястото си, са гноясали. Стените са изрисувани с графити, има още няколко надраскани надписа, както и издълбани в послания. По земята има хартии, кашони, спринцовки и всякакви дргуи боклуци. Един плъх дори прескача в другия край на помещението.

Влизам по-навътре, където са били парните бани. Част от пейките са изкъртени, а около тях има разпрани дюшеци. Личи си, че в студеното време банята е била приют за бездомници. Те са единствените останали обитатели на тази порутена постройка. Прозорците на тавана са изпочупени, като част от гредите са изгнили и това създава реална опасност от срутване на сградата. Мерки обаче няма кой да вземе. Общината отдавна е абдикирала от имота си.

Западането на банята обаче далеч не е започнало вчера или онзи ден. То е резултат от дълги години нехайно отношение. Започнало като логичен процес с масовото навлизане на самостоятелните санитарни възли и канализацията по къщите, унищожението на градските бани се превръща в символ на деконструкцията, в която се намира не само местната община, а и цялата държава. Днес банята е нещо средно между катун, сметище и ботаническа градина за треви и плевели. Животът в нея е на ниво микроорганизми, а единствените, които  все още имат някаква полза от нея са бездомниците.

А преди някакви си 79 години банята е била най-забележителното място за почивка в малкия град. Място, в което са срещали всички мъже - от най-младите до най-старите. От образованието до тези, които никога не са учили. От майсторите до чираците. От богатите до бедните. И всички те са споделяли, разказвали са си, смели са се заедно. Сега може да ги видите пак така само в кръчмата. Стига, разбира се, от нея да е останало нещо.

Разказът на Георги Крумов "Старите дървета" можете да прочетете тук.

...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Реклама

Рубрики:

Новини: