Banner Top
 

„Градът на верблюда“ от Иван Евтимов (част 1)

Публикувана на: 10.03.2013
1 снимка

Писателите могат да пишат всичко. Нещо повече, те трябва да могат да пишат всичко, защото ако започнат да се питат какво могат и какво не могат да напишат, те не биха написали нищо.

Само тяхната гражданска съвест може да им бъде съветник в творческия им процес. Трудно и тежко е да бъдеш писател, защото си лишен от привилегията някой друг да мисли и решава вместо теб.

Затова и аз искам да попитам Йордан Радичков лесни или трудно е било на писателската му съвест да обвини архитектите в ней-тежки грехове срещу човечеството?

Не съм художествен критик и не знам какво мислят критиците за творчеството на Радичков. Аз като обикновен читател чета неговите произведения и малко е да кажа, че ги харесвам. Когато ги чета, изцяло попадам в плен на магическия свят, който авторът създава, изпитвам огромно удоволствие да беседвам с неговите герои, възхищавам се от тяхното остроумие и не преставам да се изумявам на невероятната сплав от мъдрост и простота, от дълбок душевен живо и обикновени човешки постъпки, от които тези герои са направени. Наистина, само един голям писател може да сътвори свят, който ни се струва по-интересен, по-дълбок, по-реален от реалния.

Опитвал съм се да си отговоря кое в Радичковия свят ни привлича така силно, кое ни кара да го чувстваме по-близък, по-разноцветен, по-истински от истинския? Според мен Радичков е уловил и пресъздал с непостижимо майсторство огромния прелом в психиката и мисленето на голяма част от нашия народ. Българският селянин се съхрани през вековете сред простата красота и великата мъдрост на един живот близо до природата и изведнъж, само за един исторически миг, той трябваше да се превърне в гражданин, да се приобщи към градската цивилизация и нещо повече – от него поискаха да застане на начело на общественото развитие и да изгражда безкласово социалистическо общество.

Този прелом размърда най-древните пластове на селската душевност, за да ги противопостави на едни нови житейски ценности. И в психиката, и в мисленето на нашия селянин започна грандиозен сблъсък между моралните стойности и модели на поведение, съхранени отще от езичеството и моралните повели и нови форми на живот, родени от една съчинена действителност. Разтърси се както никога досега вековния селски мироглед. Отношението към света, въпросите за смисъла на битието и живота, за любовта, за същността на човека, решени някога просто и ясно – така, както ги виждаме в народното творчество, сега отново застанаха пред селянина с неподозирана острота и парливост. И той трябваше да ги решава без да има философско образование, без да пише научни трудове; да ги решава дейностно, променяйки отношението си към другите, към света, към себе си; нещо повече – той трябваше да отрече себе си, да се превърне в нещо друго. И вече не ставаше въпрос за отделни индивиди. Цяла една класа трябваше да умре, за да възкръсне за друг живот.

Струва ми се, че така се роди от самата противоречива действителност Радичковият герой. Еди български кентавър, един верблюд, едно странно животно, което мъчително се пита защо и накъде трябва да тръгне и което в усилията си към самопознание, самоотричайки се и утвърждавайки се едновременно, стига да неподозирани от самия него прозрения за живота.

Убеден съм, че много от нас, съвременните българи, носят в себе си тези черти на Радичковите герои, изпитват същите терзания, същото мъчително желание да съхранят ценностите на миналото, което ги е формирало и същевременно да се разделят с тях.

Да, именно Радичков най-талантливо описа духовната трагедия на селянина, пришпорен от епохата да върви по трънливия път на урбанизацията. Но не знам дали аз греша или действително е така, но с Радичковите герои става странна метаморфоза, когато попаднат в града. Щом престанат да бъдат верблюди, щом станат граждани, цялото противоречиво богатство на техния духовен живот се стопява. Гражданинът на Радичков е безличен, скучен. Сега вече знам защо гражданинът е такъв – виновни са архитектите.

***

Иван Евтимов е социолог. Преподавал е в Нов български университет, Софийски университет и Варненски свободен университет. Текстът е включен в книгата му "Спомени за прехода" (София, 2005).

Повече за последната книга на Иван Евтимов "Sociologia del mare, или фрагменти от живота в морето" можете да прочете тук

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: