Banner Top
 

„Гръцка одисея“ от Димитър Леондиев

Публикувана на: 21.08.2016

От спомени за Варна след 1943 г., през разкази и пътеписи за Ангола, Алжир и европейски страни до фейлетони - във втората си книга с проза авторът събира различни преживявания, много от които е натрупал и благодарение на професионалния си опит - преподавател по електроника в университети в Африка и екскурзовод.

Книгата включва 5 произведения: автобиографичните повести "Детски години" и "Кооперанти", поредиците с пътеписи "Ангола на курасао" и "Из Европа" и "Разкази и фейлетони".

Проф. д-р инж. Димитър Леондиев е роден във Варна. Завършва ВМЕИ - Врана, специалност "Радиотехника". В периода 1982 – 1996 е преподавател в най-големите университети в Алжир и Ангола. През последните години работи като екскурзовод.

Гръцка одисея (откъс)

1

Добринка беше селска учителка в силистренското село Карапелит. Мъжът й работеше като агроном в местното АПК. То бе ликвидирано през 1992 година от седесарите и той остана без работа. Преквалифицира се като строителен работник. Но тъй като цялата страна изпадна в голяма криза, трудно намираше работа наоколо и беше принуден да ходи чак до Варна. На стари години трябваше да изкарва хляба си и да издържа семейството си с двете си ръце. Не беше майстор и работата не му спореше. Отчая се и бързо се пропи.

На практика живееха разделени. Той обикаляше безнадежно страната да намери някаква работа, напиваше се често, живееше по строежите и не след дълго се поболя и почина скоропостижно.

Добринка не се отчая. Тя бързо се съвзе от тежкия удар и започна да крои хитри планове. Уреди с връзки сина си да работи в полицията в Силистра, а тя стана любовница на застаряващия училищен директор. Беше на 50 години и все още хващаше окото. За благодарност той й повиши заплатата и й разреши след часовете да ползва компютърния кабинет на училището. Първата й работа беше да стане членка на българския сайт за запознанства Елмаз. Добринка знаеше, че в България половината от хората са разведени и за разлика от много други българки се ориентира не към млади момчета, които искаха да им се плаща за секса, а към по възрастни дядовци, които живееха самотни и се надяваха да намерят някоя да ги гледа на стари години.

Запознанствата на Добринка протичаха всякога горе долу по един и същи начин: след първото представяне тя много умело завърташе главата на своя кандидат, като скромно му подмяташе, че търси сериозна връзка, за да изживеят заедно последната третина от живота си. И дядко лапваше бързо въдицата, че най после след толкова години на безуспешно търсене и разочaрования е намерил сериозна жена, на която може да се разчита.

Бързо си разменяха имейлите, а след това и скайп адресите. И Добринка се появяваше всяка вечер на екрана на монитора украсена като коледна елха със златните си обеци и пръстените на ръцете, с хубавата си прическа и разпитваше дядото добродушно как е прекарал деня, каквo е правил, има ли някакви болежки.

И старите хора наивно се вързваха и споделяха с тази добра женица своите дертове; оплакваха се от лоши снахи и неуважителни деца, а тя ги подкрепяше и ободряваше, като в същото време не забравяше да си разкопчее блузката и да им покаже част от напиращите й да излязат навънка хубави гърди.

Обикновено тя си кореспондираше с живеещи далеч от родния й край  селски хора. В профила си беше дала грешен адрес и друго име. Никога не предоставяше своите телефони.

Следваше покана за гостуване. Тя изпичаше погача, качваше се храбро във влака или рейса и отиваше на гости.

Първата покана дойде от дядо Пеньо.

Посрещна я развълнуван, изпотен от притеснение. След първите срамежливи целувки я разведе из имота си. Показа й двора, животните, а на нея всичко й харесваше и тя наред всичко хвалеше. След това сложиха както му е реда на масата ракията и салатата и истинското запознанство започна.

Неусетно навън падна тиха селска вечер. По нейно настояване пуснаха телевизора, но дядото вече добре пийнал не можеше да стои мирен - пускаше й ръце и настояваше вече да си легнат. Добринка се дърпаше, искаше да си постели в другата стая и чак след големи къндърми се съгласи да спат заедно с условие, че само ще се гушкат и няма нищо да правят, 'щото са вече стари за тази работа.

Дядото уклончиво се съгласи, а преди да си легнат скришом отхапа половината от купеното през деня от аптеката небесно синьо хапче Виагра.

А на сутринта то бяха хвалби, то бяха чудо. Ах колко й  било хубаво - за първи път през живота й. Никога такъв кеф не е изпитвала, а дядото, доволен от себе си, се възнасяше на седмото небе.

По нейно настояване следващата вечер нищо не правиха. И по-следващата, защото тя каза, че първата вечер й стига за целия месец. Дядо Пеньо не настоя, защото чустваше, че мартинките му трепереха.

На четвъртата вечер, след като се навечеряха и пуснаха телевизора, той я целуна по бузата, а тя го попита невинно:

- Да се подмия ли?

И докато беше в банята, той изпи и втората половинка, а на другата сутрин пак бяха големи хвалби и превъзнасяния.

През деня той прескочи до няколко от своите набори, за да се похвали каква жена си е намерил, а те мълчаха и зависливо го гледаха. Само единият по едно време се одума:

- Абе да не излезе някой стока, бе?

Но дядо Пеньо врътна категорично глава и отряза:

- Тя скромна жена бе, Добре! Аз не я ли виждам?

Като се върна вкъщи я завари да готви, но очите й бяха зачервени. Гаче беше плакала.

Попита я какво й е, но тя само изхлипа и нищо не му каза. Той настоя:

- Кажи ми, моля ти се. Нали се разбрахме вече всичко да си казваме.

През хълцания тя му разказа, че синът й се обадил по телефона. На излизане от училище една кола блъснала внучето. Било в болницата в тежко състояние. Трябвало да му направят спешна операция на крачето, която щяла да струва много скъпо, а те нямали нужните средства. Нека да не й се сърди, ала трябва да си тръгва и да търси пари назаем. Много й било хубаво с него, но сигурно скоро няма да могат да се видят. Трябва да помага на сина си.

Той я попита:

- Колко ти трябват? Аз мога да ти помогна.

- Не! От теб пари не мога да взема! Само ме изпрати до рейса. - му каза тя, като го целуваше нежно.

Но той настоя.

- Кажи ми колко ти трябват?

Тя промълви:

- Аз имам хиляда лева спестени. Обаче операцията струвала четири хиляди.

Той се надигна тежко и влезе в другата стая. След малко излезе и постави три пачки на масата.

- Ето ти тука три хиляди лева. Ще ми ги върнеш като можеш.

- Колко си добър,Пеньо! - му каза тя и го целуна признателно.

Изпрати я разплакана до рейсовата спирка, а съселяните му гледаха през прозорците и се пулеха.

Обаждаше му се отвреме навреме по Скайпа, че внучето е по-добре след операцията. Възстановява се бързо и скоро ще го изпишат. Но загубило част от стъпалото си. Докторите препоръчвали да го заведат в чужбина да му направят протеза. И тъй като синът й и снахата ги е страх да не си загубят работата, тя трябва да го придружи. За целта изтеглили кредит от банката. Така че няма да се чуват едно известно време, но тя веднага ще му се обади като се върнат.

През следващите няколко месеца Добринка завлече още няколко дядовци и след като разбра, че последният бе успял да се добере до мобилния й телефон, смени номера си и реши да отиде да гледа стари хора в съседна Гърция. Ето вече 5 години живееше в тази страна.

Първите няколко години й беше много трудно. Но тя беше упорита и след като понаучи езика започна да прилага българския си опит.

След влизането си в Европейския съюз, Гърция се замогна и жизненият стандарт на народа рязко се повиши. Много хора на средна възраст предпочитаха да наемат някоя българка или украинка да се грижи за техните престарели  родители, а те да си живеят безгрижно живота. Така можеха спокойно да си ходят по заведения, по екскурзии и на гости.

Добринка си подбираше все още държеливи дядовци. Обикновено децата им живееха в друго населено място и трудно можеха да я контролират. И тя въртеше цялата къща. Чистеше, готвеше, къпеше гръцките папута [1], а те, без да разберат как, се влюбваха в нея. Тя много умело им влизаше под кожата. В топлите летни вечери хващаше своя дядо под ръка и го водеше в близката таверна да пият по едно узо или по една бира. И прегърбеният допреди малко старец се изправяше. Очите му блясваха и той беше горд пред комшиите си, че е успял на стари години да свали тази симпатична чужденка и се чустваше наново млад като едно време. Ангелите му не издържаха и дядото се влюбваше като младо момче в своята изкусителка. И резултатът беше винаги един и същ. Събираните с години спестявания за черни дни, вложени най често в Буркан Банк, преминаваха по сметката на Добринка. На- щедър се оказа дядо Ставри Пападопулос, който два часа преди да умре я повика пред леглото си в болницата и фъфлещ с трепереща ръка я хвана за ръката й каза: "Певакиму его напаме! [2] Ти подслади последните ми години. Като умра, иди вкъщи и бръкни в старата ракла в спалнята ми. На дъното й ще намериш кожена торбичка, в която има сто наполеона. Никой не знае за тези пари. Твои са."

Той умря след два часа и тогава тя изпълни заръката му и чак след това се обади на дъщеря му, която живееше със семейството си в Атина да дойде, защото баща й скоропостижно е починал.

И така година след година, тя натрупа едно добро състояние и започна да живее на широка нога.

Бележки

1. Дядовци (гр.)

2. Детето ми, отивам си! (гр.)

© Димитър Леондиев, Варна 2016

...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Реклама

Рубрики:

Новини: