Banner Top
 

„Дъщерите на женомразеца“ от Весела Лулова Цалова

Публикувана на: 20.09.2015
1 снимка

Романът "Дъщерите на женомразеца" е изграден почти изцяло върху основите на вътрешния монолог на героите, в който се смесват спомени и омърсени блянове. Историята в него е изградена на няколко нива на разказване, преразказване и пре-преразказване, както и от фрагменти, които не са подредени по хронологичен ред, а сякаш неволно разхвърляни между отделните глави. 

Посредством неизличимата и сложна тъга, произтичаща от взаимоотношенията на хора, в чиито вени тече една и съща кръв, и властващата първична жестокост историята на семейството на далечен потомък на един от венецианските дожове се превръща в бездънен кладенец, в който потъват съдбите на четири поколения.

Събитията, включени в повествованието, засягат периода от 1930 до 2010 година.

През 1930 година във Венеция се ражда Лучия, първородната дъщеря, която впоследствие се замонашава в манастир с прилежащо към него сиропиталище на около трийсет километра от обвития в мрачни тайни палат, в който е отраснала.

От този момент нататък в мистериозната къща и мрачната й история влизат и излизат множество ключови персонажи, на които предстоят тежки изпитания до последната страница от романа.

Животът на всички е подчинен само на един-единствен човек, обсебен от мракобесните си идеи и фалшив морал.

През дългия почти седемдесет и пет годишен период от време, изпълващ повествованието, единственият безмълвен свидетел на стремителния регрес и множеството последвали смърти в богаташката фамилия е фонтанът. Той се оказва брънката, свързваща в последната трета част на книгата две толкова отдалечени и противоположни географски точки като венецианската лагуна и остров Сицилия, както и предпоставка за произтичащата от това развръзка, но без задължителния сълзливо щастлив финал.  

Романът „Дъщерите на женомразеца” поставя акцент върху тъмните страни  в човешките отношения, какъвто е инцестът, личните загуби, завоалираните псевдоморални устои и покварата, но не в глобални измерения, а в основната клетка на всяко едно цивилизовано общество - семейството.

От утробата, превърнала се в жертва на кръвосмешение, извършено с цел наказание, смачкване, унищожаване и заличаване на женското начало, парадоксално, но е факт, се ражда жива Волята за увеличаване на натиска срещу апатията, сексизма, отвращението и враждебността.

Но да се повдига твърде много завесата пред този отлично построен роман, означава да се накърни удоволствието на читателя, отнемайки му правото да се наслади сам на важните моменти, вмъкнати в повествованието като неочаквани обрати или внезапни прекъсвания, както и на героите в разказваната история, които наистина правят история.

Главните героини - сестрите Лучия, Ада и Елиза - са тези, които дават и името на романа. Партнират им, но не като второстепенни действащи лица, техните деца, любими, племенници, приятели - Мария-Пиа, Енрико, Лучо, Красавеца, Диего.

Женомразецът, този, за когото читателите предполагат, че авторката му е отделила най-важното място, а именно това на ключов персонаж, има само поддържаща роля. Той е онази тъмна сянка, която, дори задкулисна, съпътства неизменно и безжалостно от началото до края съпругата си, своите дъщери, внуци, прислуга, прониквайки безцеремонно, макар и индиректно като невидима отрова, носеща се из въздуха, в съзнанието на всички, които ще прочетат този модерно написан роман с многопластов сюжет, в който се преплитат минало и настояще, както здрачът и светлината на фона на една не така блестяща, като в туристическите справочници, Венеция.  

Интервю с Весела Лулова Цалова можете да прочетете тук.

...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Реклама

Рубрики:

Новини: