Място за Вашата реклама!

 

„Жълтото Петърче“ - разказ от Добромир Славчев

Публикувана на: 07.12.2014
1 снимка

През ноември 2014 година излезе първата книга с проза на Добромир Славчев "Луди разкази". Познат на мнозина като меценат и собственик на арт галерии, днес той се изявява и в друго свое амплоа – на поет и писател.

Добромир Славчев живее във Варна. След двете му стихосбирки "Инфлация на чувствата" и "Храна за върколаци", издадени под шапката на издателство "Сиела", излезе и неговата нова книга - "Луди разкази", с която Добромир Славчев  дебютира и като белетрист.

Сборникът е илюстриран от художника Николай Богдев и включва 44 къси разказа. Изданието освен в книжарниците може да се намери и на откриващият се на 9 декември Международен панаир на книгата в Националният  дворец на културата в София, който ще се проведе до 14 декември 2014 г. 

***

От седмица съм се впуснал в агитация. И да ти кажа правичката - отдава ми се. Гледам криво-ляво да дам кураж на наш Петърчо. Иначе тъй както е тръгнало, ще си остане стар ерген. Те, неговите акрани (1), се изпожениха, деца им се народиха, а той седи и чака. Какво чака, и той не знае. А може ли, те питам, eдин мъж да стои без жена и да кукурдясва?

- Иди, брe – казвам му, - иди, що си се замангельосал (2) такъв. А той мига като дядо-Добревия петел и дума не обелва.

- Не си без покрив, работиш, образован си, двор голям, зарзават колкото щеш, ама жена щом нямаш до себе си – без значение е какво друго имаш.

- Мома ще искаш – продължавам аз, – няма да искаш пари в заем. Какво толкова, езика ли си глътна? Няма да ти изядат устата я. Айде сега, щом баща ѝ е Айкаръ Стойно, дай да стоим и да чакаме. E, вярно е, че той като се ръкува, пръстите си брои, но ти няма да подхождаш с недоверие. Важното е да си изработиш тактика. Иначе ще налетиш на рунтави гърди и като нищо ти е вързал сополите. То всички знаят, че не цепи басма никому и сурвака мераклиите, дето се навъртат около щерка му, но ти сега пък какво? Я по-мъжката.

И го тупам бащински по рамото, а той не спира да гледа като теле в шарена врата.

- Спокойно - викам, - то това с пердаха е било отдавна. Айкаръ Стойно едва ли е същият. Остарял е вече. Отде сили на тия години да се противи. А се види, че неговата дъщеря върви към сама кукувица. Тъй че може сега да е по-благосклонен и да ти излезе късметят. Ама ти няма да тръгваш като на война. Ще идеш с мир. Важното е да мислиш стратегически и току-виж си намазал филията.

Тъй му приказвам на Петърчо, а той продължава да зяпа, като че ли не знае на кой свят се намира.

А бай-Стойновата Злата, майчице, бе такава невеста, че ум да ти зайде. Аз по-красиво нещо не съм виждал. Само да я зърнеш, и ти спира дъхът. После, като те погледне - свят ще ти се завие. А замига ли с клепките си, с ония, дето са като борови иглички и вятърът им ти разроши перчема – чак тогава идваш на себе си. Това добре, ама нали Айкаръ Стойно все накриво гледа момчетията, дето я харесват и набързо им охлажда мераците. Терсене човек. Но и ти да си на негово място, какво би сторил? Дава ли се такава хубост току-тъй в чуждите ръце.

- Така че – рекох му – не му се сърди. Ти няма да ходиш у тях, препасал ками и пищови. Видя се, че на такива им разменя калпаците... Чуваш ли какво ти говоря? – упорствам аз. – Щото тъй кат‘ те гледам май си седнал на ушите си. Недей стоя като препариран, ами действай. Всичко е толкова просто. Важното е да ти работи фантазията.

Напълни - викам - едно шише ракия, ама от оная, дето можеш я сбърка по цвят със зехтина. Нека да е гроздова, в никакъв случай от джибровата! Все пак по важна работа отиваш, няма да се излагаш я. Ще откъснеш две-три краставици, някой друг домат – ракия на голо не се пие. А щом стигнеш портата да не вземеш да хлопаш като първия човек. Ще го извикаш по име. Ама не много силно, по-благо някак си. Щото може пък да ти се наложи блага ракия с него да пиеш, ако те остави жив и рачи да ти я даде, разбира се. Появи ли се старият, няма от вратата да издаваш четата. По-добре с крак да се подхлъзнеш отпреде му, отколкото с език. Но, няма и да мълчиш като пукал. "Добрутро, бай Стойно!" - ще му речеш, без да се пъчиш много. И ето, подхванал си приказка. И за Злата ще питаш, ама отпосле. Гледай първо да тръгне думата, че да я докараш веднъж до масата. Като е готова салатата и си кажете няколко пъти наздраве, и вече сте на втората чашка, чак тогава си разкриваш намеренията. Казваш къде те стяга чепикът и... толкоз. И тия мустаки да вземеш да ги ликвидираш. Така де, иначе влизаш в пряка конкуренция с Айкаръ-Стойновите, а това може да ти навреди на дипломацията.

Речено-сторено, както се казва в приказките. Станал отзарана Петър, поумил си очите, обръснал се до гладко. Ще-не ще, махнал си мустаците и заприличал на отлъчен евреин. Ударил и две чаши вино на гладно и зачервил бузите. Взел каквото му бях заръчал и тръгнал към прага на своите страхове и желания. "Ох, само да склони баща ѝ да ми я даде. Веднъж да ми стане жена" - говорел си сам той като изперкал, докато вървял натам и си мислел отде да я подхване, че да не стане някакъв сакатлък. И сам си давал кураж.

Хубаво е, че Господ гледа отгоре: не се наложило да вика, за да му отворят вратата. Щото Петърчовият език тъй се бил удебелил, че не можел и дума да каже. А Айкаръ Стойно, без да подозира за неговите терзания, стоял пред тях си. Казвам ти, чиста случайност! Оглеждал нещо по дувара и както обикновено си мърморел.

- Добрутро, бай Стойно – незнайно отде извадил глас наш Петър.

 А бай ти Стойно, без да види кой го поздравява, изломотил начумерено:

- Знам ви аз добрутрото. Ей на, пак са наклепали дуваря магаретата им недни.

"Почна се – помислил си кандидат-зетят и на няколко пъти споменал майка ми. - Ще ме кара той обезоръжен у Айкаръ-Стойнови да ходя. С домати и краставици. Ракия да му нося, със салата да сме я пиели. Че то както е тръгнало, старият мене ще ме направи на салата. Един господ знае колко ножа има затъкнати по себе си, лудост е туй някаква, лудост - продължил все тъй наум да размишлява Петърчо."

Стойно пък, щом разбрал кой му е рекъл добрутрото – изгледал го изпод рошавите си вежди и на бърза ръка се разпоредил.

- Петре бре, не ме гледай, като ошмулен! Тъй и тъй си дошел, я ела тука, че да поизчистим дуваря, че видиш ли как са го нацапотили хаирсъзите (3). Ама аз само да ги пипна, ще им дам едно "Злато, обичам те!" Да ми паднат те в ръчиките, така ще я заобичат, че няма и да помислят за нея.

 А Петър, забравил за тихата дипломация, се хвърлил с двата крака в дълбокото. От виното ли, от какво ли... не знам, но му дошло кураж и му се развързал езикът:

- Ами то и аз обичам Златето... тъй де, дъщеря ти. Ама не съм тръгнал да драскам с вар по дуварите.

Бай Стойно се сепнал, сякаш мълния минала през него.

- Що рече?

Суровият му глас се ударил първо в камъните на дувара, рикоширал и право връз Петър.

- Майко мила, тоз път изгорях – понечил да прекара пак някоя мисъл през акъла си Петърчо, но всичко в него било вече парализирано.

- Що рече? – повторил въпроса си Стойно и като не получил отговор, добавил следващия: - Ти на мъж ли ми се правиш бе? Я ела тука, ела, ела да те видя що за мъж си!?

Заканителният му тон като че ли налял олово в Петърчовите крака. Приискало му се на мига да побегне в обратна посока, но как да стане? Дъртият, на колкото и години да бил, така здраво го хванал за ризата, че отърване нямало. Тъй, стиснат в дрехата, Петърчо така и не разбрал как се озовал в двора му. Кибритлията го вкарал там досущ като арестантин.

- Злато ма, излез, излез – прогърмял той и като че ли облаците се събрали на едно място отгоре. – Излез, къзъм –(4), да видиш, кой ни е дошел на гости.

- Ама, бай Стойно, то аз такова... - понечил да състави изречение любовчията, но не се получавало. Думите му бягали като пехотинци под артилерийски обстрел.

А щом се показала Злата, изведнъж навън станало по-светло. То хубаво, станало по-светло, ама на Петърчо му причерняло.

- Леле, тате, какво си му сторил? – изхълцала притеснена хубавицата и се спуснала към прежълтелия Петърчо да го наплиска с водица. Колкото и зле да си, ако такова чудо ти държи стомна на една педя от тебе, трябва да си луд да не дойдеш на себе си.

- Какво си му направил? Гледай, гледай колко е пожълтял милият – засуетила се тя. И след туй си свалила даже забрадката и почнала да му попива потта.

Казвам ти, - и аз жълт ставам, и сто пъти се припотявам само и само и мене тия ръце да ме гъделичкат по ушите.

А бай ти Стойно понадигнал наш Петър и взел да се оправдава:

- Нищо - казва - не съм му сторил, дъще. Само дето му помогнах да влезне по-бързо у дома. Че да може сам да ти каже онова, що ми го рече одеве. Видях аз, че прежълтява нещо, и да не го гледат навън хората, го помолих да влезе вкъщи. Пък и как да дам благословията си на пътя?

Бележки:

1. Акрани (тур.) – набори – б. а.

2. Замангельосал (разг.) – шашнал – б. а.

3. Хаирсъзин (тур ) – безделник, непрокопсаник – б. а.

4. Къзъм (тур.) – дъще – б. а.

© Добромир Славчев, издателство "Сиела"

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: