Място за Вашата реклама!

 

„Който следва пътя“ от Милан Асадуров

Публикувана на: 18.11.2012
1 снимка

След "Няма хък-мък" и "Втората Библиотека", излезли в края на 90-те години на ХХ век, в края на 2012 година за радост на почитателите на българската фантастика се появи и книгата "Който следва пътя", нова среща с героите от поредицата "Истории за Нищото".

В "Който следва пътя" читателите ще последват пътя заедно с Хък Хогбен и дракона Трифон в тяхната разходка из времето, едно изключително познавателно пътешествие из световната история, култура и мисъл. Премиерата на книгата на Милан Асадуро предстои до края на годината във Варна.

16. Светецът от Рилската пустиня (откъс)

Хък тръгна назад във времето към Рилския манастир, без да е воден този път на каишка от баща си, а по собствена воля. Така не му се наложи първо да възкръсне, а после да умре. А тъкмо това се беше случило с него – в обратен ред, разбира се, – през 1143 г. Щом откри в тъмнината празна килия, той положи внимателно дракона на дървения одър в скромната монашеска обител. Чудовището беше изпило толкова кумис, че сигурно щеше да спи поне едно денонощие. Хък духна свещта и тъмните стени на килията се отдръпнаха назад в мрака.

Той излезе навън, слепешком прекоси настлания с каменни плочи широк двор и, щом стъпи на пътека- та, планината го приласка. Открай време Рила и нейната монашеска обител бяха призвани да носят покой на човешкия дух, да го лекуват и да го извисяват. Хък пое нагоре по урвата и само след няколко крачки го налегна страшна печал и сълзи рукнаха от очите му. За първи път от много време насам беше останал сам. И най-страшните сълзи на този свят – сълзите от безсилие, безпомощност, безнадеждност, дето понякога са способни да преместят планини, изпълниха очите му и потекоха по бузите му. Беше тръгнал с надеждата Рила да разтвори широко душата му, та да успее да надникне в нея, а вместо това дойдоха сълзите. Нима нямаше никаква  надежда?  Хък  погледна  към  върха на планината. Връх Мусала беше поне на четири-пет часа път. Не можеше да си позволи да загуби толкова време. Октоподът беше пуснал пипалата си и смучеше жизнените сокове на неговата лъвица. Хък напрегна волята си и полетя. Вятърът за няколко мига изсуши очите му. Погледът му се втвърди. И решителното изражение се върна на лицето му.

Случи се един от малкото дни в годината, когато връх Мусала не беше покрит със сняг. В краката му лeжаха като вторачени очи на времето седемте Рилски езера. На Хък му спря дъхът. Не напразно народът беше кръстил този чутовен връх "Място за молитва". Добре знаеше, че Майката на всички неща няма да го чуе. Но беше длъжен да опита! Той протегна врат като вълк единак при пълнолуние и в мига, в който бе готов да завие, му се яви видение. Възрастен мъж с дълги бели коси, изпито лице и дълга бяла брада благо рече:

– За да станеш безсмъртен, първо трябва да умреш... Протяжният вик на Хък огласи планината. Той се строполи и умря за втори път в живота си. Хоризонтът на изток се обагри в кърваво червено. Белокосото видение се появи отново във въздуха, хвана за ръка душата на Хък, която беше тръгнала да се възвисява, и кротко, но настоятелно я върна обратно в тялото. Когато се увери, че тя се е успокоила и няма да го напусне, видението се разтвори във въздуха. В същия миг яркият слънчев диск се показа на хоризонта.

Беше минало доста време, когато Хък се стресна от нечие присъствие и отвори очи. Драконът Трифон безуспешно се опитваше да му направи изкуствено дишане, докато охкаше и се вайкаше:

– А бе, човече, на луд ме направи! Станахте вече трима! Единият се преструва на умрял в килията на манастира! Другият се е гътнал на тоя пусти баир. Солук не ми остана, докато се кача дотук. А третият се прави, че не ме познава! Туй живот ли е! Хайде, ставай! Стига си се излежавал! Престани да се преструваш на умрял! Акъла ми взе!

–  Защото сме на Мусала, затова  ли  употребяваш толкова турцизми, драконче? – попита Хък с прегракнал глас, сякаш цяла вечност не беше говорил.

– Уф, възкръсна ли най-сетне? – искрено се зарадва холографното чудовище.

– Не, защото не съм умирал истински. Малко полетях и изглежда ми се замая главата.

– Ще ти дам аз една замаяна глава! Виж го ти! Не бил умирал истински! Защо тогава от два часа се опитвам да те съживя, а ти си се тръшнал като истукан и не мърдаш! Хайде ставай, мързеливецо! Трябва да спасяваме Ана-Мария! Забрави ли?!

В този миг белокосото видение на светеца се появи отново сякаш искаше да се увери в успеха на лечебна- та процедура. Холографното чудовище трепна:

– Хък, виждаш ли го този?

– Да.

– Той ме доведе при тебе... Знаеш ли кой е този добър човек?

– Защо не го попиташ? – усмихна се за първи път от доста време Хък.

Драконът събра кураж и се изправи пред видението:

– Уважаеми! Ще бъдеш ли така добър да осведомиш Тифон Великолепни на кого трябва да благодари за вълшебното изцеление на неговия велик приятел от рода Хогбен?

Аз, смиреният и многогрешен Йоан, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята – постеля и тревите – храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди.

– Уважаеми Йоане от Рилската пустиня! Какъв съвет  ще  дадеш  на  нас,  бедните  грешници?  –  прояви творческа фантазия в любопитството си холографното чудовище и се изпъчи.

Хък следеше разговора с интерес.

Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели... – отвърна светецът. – Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща... – рееше се над главите им светецът, после се спря пред дракона и го погледна благо в очите. – Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият опита да изкуси чрез сребролюбие и мене – понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не приех златото, но го върнах на оногова, който го изпрати, понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и не- проходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове – и така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме... А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е коренът на всички злини...

– Уважаеми Свети Йоане от Рилската пустиня! Нека да оставим това пусто злато настрана. Ще ни кажеш ли как да постъпим?

Що означава, чеда мои, това: да забравяме нещата, които са зад нас? Нищо друго, освен да предаваме всячески на глъбините на забвението всичко онова, което сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг – рече светецът и се разтвори във въздуха.

© Милан Асадуров

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: