Banner Top
 

„Норвежко вълнено одеяло“ - разказ от Мариан Желев

Публикувана на: 31.05.2015
1 снимка

Разказът е включен в сборника "На бял свят", новата книга на автора и първа негова с разкази след 5 издадени романа. Премиерата ще се състои на 5 юни 2015 г. в Дома на писателите във Варна.

 

Как става така, че една душичка се ражда в Англия, друга в Колумбия, трета - в Щатите? Много пъти съм се питал защо - разбирате ли ме? - аз, точно аз, съм се родил българин? По-скоро трябва да се спра на някоя теория. Или да си измисля нова. Като подходя от гледната точка на въпроса: Ами ако за българи има опашка от чакащи душички, а квотите намаляват?

Да тръгнем към Норвегия. Отдавна се каня. И колкото пъти се наканя, толкова това одеяло ми се върти из главата. Получих го като подарък, когато бяхме предната година на гости в Берген. В първия момент не ми направи впечатление. Прибрахме се в България, позастуди се и го изкарахме. Одеялото е тънко, много фина изработка, с втъкани по него скандинавски мотиви. Пробвах го. Уникално. Толкова тънко, а топли като дебел спален чувал посред зима. Сякаш в него има реотани. Мирише си на вълна, но не така натрапчиво. Самата материя е нежна, мека. Не бих казал, че е само от обработката на тъканта.

В Норвегия има една порода овце, която вирее само там. Почти не се среща в Швеция и другите околни държави. Видях тези овце пръснати из многобройните ферми по фиорди, планини и прочее ливади. Месото им не мирише като от овцата на нашите. Тук не правя класация. Просто факт. Разпитах и ми обясниха, че голяма е вероятността да е заради чистата вода и природата в Норвегия. И не само - като ги погледнеш тези овце, пръснали се из поляната, направо ти идва де се гушнеш в тях. До такава степен чистата им вълна предразполага към подобни сравнения. Едни пухкави, светли. Не ти хрумва за чеверме, а по-скоро за оплетен вълнен пуловер, с който да стоиш пред камината през мразовитите януарски нощи.

Норвежците са също особени хора. Чисти по душа или по-скоро вманиачени на тази тема. Предразположени са към усамотения. Колкото по-далече и откъснато, толкова по-добре. Не обичат големите градове, предпочитат риболова, лова и туризма в планината. През почивните дни можеш да ги видиш с раницата и с шише вода да крачат по баирите, да карат колелета или от сутрин до вечер да тичат по пътищата. Дори не бързат да научат децата си на четмо и писмо. Строяват ги в редица, облечени, с малки ранички на гърба и хайде на пикник в гората. Връзката им с природата се възпитава от пеленачета. И си остава за цял живот.

Влюбих се в природата и тишината на Норвегия. А ако ти, читателю, си настроен по друг начин, мога да кажа, че спокойствието там приеме клинични размери. И ако не си творец, странник, отшелник или природолюбител, те моля да се задоволиш само с моето описание, а не с посещение в скандинавската страна. Понеже наистина има хора, които не понасят тия измерения на добруване със собствената си психика. Дори нямам предвид усамотенията, които предлага милата ни Родина. В Норвегия тишината е врязана в самата скала - също като морето, което е насякло брега. Никакъв шум, стон, ако изключим потоците, водата и безбройните водпади, които са като декор от приказка. В продължение на две хиляди километра върви един планински масив, по който можеш да скиташ, ако искаш да охладиш желанието си да си сред тълпа, хора, пренаселеност. И норвежците го практикуват с удоволствие. Имената им ги има записани по върховете - имат си кутийки, в който отбелязват своето присъствие.

Защо обяснявам?

Когато се завивам с одеялото, върху мен ляга спокойствието на този далечен от България свят. То е втъкано в нишките, ведно с мотивите вътре. Също усещам и по косъмчетата вълна чисто животинското великолепие на онези кротки овчици, пасли покрай фиордите и пили прясна планинска водица. Едва ли са виждали обори и огромни хамбари, където да се въргалят в собствените си барабонки. Сигурно има наоколо хищници, но по закръглените им бутчета не ще да са животни, стресирани от кръвожадни зъби. Кучета не ги пазят тия овчици, овчар не ги млади с гегата. Кротко си зобат прясна трева и когато му дойде времето, отиват към фризьорския салон.

Легна ли си с норвежкото одеяло, мигом заспивам. Сънувам много спокойни сънища, приличащи на видения; нося се някак свободно над земята и ми се иска да кажа, че в предишни си живот - още преди да съм бил хайдутин навярно - съм бил Викинг, развъждал пощенски орли (с очите си видях стария пощенски път, който тръгва от единия край на Норвегия и стига до другия - повече от две хиляди километра, използван от Викингите).

Одеялото е нещо като килимче на времето, като "Кърпичке, кърпичке - дай да ям!", и дори като кораба на Хан Соло от "Междузвездни войни". Чудна работа. Тръгнало е от едно овче подстригване, минало е през ръцете - личи си - на майстор, за да се превърне в норвежко одеяло, събрало в себе си магия, хармония, послание.

В Норвегия наистина се раждат млади души - такива, които не са се появявали досега на земята. Ето защо те много-много не искат да живеят заедно, а гледат да са сред природата - не са я виждали досега, за първи път идват на тази земя и искат до последния си ден да й се насладят. После, след прераждането, нещата ще се променят. За разлика от китайците (и за там ще разказвам), които се движат на групи от по милиони и приличат на мравки, които, вместо щипки, държат клечки, за да се хранят. Те навярно са с най-много прераждания.

Тази теория за стари и млади души не е от вчера. Посегнах към нея, за да си обясня различията между народите. И по-специално на душите. И съдейки по себе си, по сънародниците си, трудно започвам да си представям какво ще стане, ако някой от нас по погрешка се роди в Норвегия. Ще кажа - на пръв поглед изглежда приятно, даже за предпочитане, особено на фона на сегашната действителност у нас. Но няма да е толкова сладко, ако първо не усетиш мириса на барут, скандали, безпътия по балкански, за да преоткриеш рая. В този ред на мисли, ако ще анализирам възрастта на българската душа, то бих я сложил в горните таблици, в предпенсионна възраст, близо до китайците, но не толкова нагъсто. Наситили сме се на толкова много войни, сливания, робства, покръствания, насилия, битки, премеждия, че душицата ни копнее за меко и топло вълнено одеяло и бистра студена вода, каквато се намира в изобилие по фиордите. Което идва да ми покаже, че е време да поемем обратния път - към природата, чистото, истинското.

Съвсем сериозно го говоря това за възрастта на българската душа. Дори смея да кажа, че е време в България да се раждат души, които не са се класирали на първия тур директно за рая. Защото няма закъде повече да се насищаме на земна сгода и несгода. Знаят тия нашите души какво е рай, как да се борят за него, но бързо се отчайват и сдават багажа – понеже нали там, горе, не са успели. Затова при нас има масово емиграция - сума народ тръгна да търси рая в Чужбина.

А в Норвегия, драги ми, райското е на калъпи - режеш и консумираш доволен.

Аз останах в България, защото си намерих норвежко вълнено одеяло. В него има много магия и очарование. Завивам се и под него намирам топлинката, с която един ден със сигурност ще стигна и до моя рай. Като онзи, който и моята душичка е видяла, преди да се роди. Мисля си за Норвегия, наслаждавам се на момента като крадец, когото не са хванали още на местопрестъплението. Нямам все пак вина, че съм откраднал няколко спомена от красивата скандинавска страна. И за да ги прекарам през границата, ги приших във вълненото одеало.

За финал искам да пожелая на всички норвежци един ден, когато душичките им заслужат да се родят в България - и това ще стане, - да донесат занаята с одеялата тук…

Чакайте, ами родопските одеяла? Да не би да го е измислила душичка, за която е нямало място да се роди на фиордите?...

Значи все пак стигнах до някаква своя лична теория.

© Мариан Желев, Варна 2015, "Танграм", "Град и посоки"

...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Реклама

Рубрики:

Новини: