Място за Вашата реклама!

 

„Нощна буря“ от Юхан Теорин

Публикувана на: 25.10.2015

Една история, която идва от Скандинавския Север и в която се смесват криминален сюжет с поверия за духове и мистиката на пустеещи места, повлияли на живота на хората поколения наред. На български език вече е факт вторият роман на шведския автор Юхан Теорин "Нощна буря" от неговата успешна тетралогия, в която действието се развива на остров Йоланд.

След "В смутните часове по здрач", излязла на български през 2014 г., читателите отново се пренасят на острова, но с други герои, чиито съдби се преплитат от средата на XIX век до днес. Случилото се в живота им е свързано с Носа на змиорките, където са построени два фара и къща от дървения материал на корабокруширал кораб. Това няма да донесе щастие на обитателите на къщата, където в днешно време се настанява семейство с двете си деца. Освен това наблизо се намират мочурищата, където още през желязната епоха древните обитатели на острова принасяли в жертва на боговете и хора, а духовете им витаят на мястото. Малко след началото на основните събития в романа съпругата се удавя при загадъчни обстоятелства. С умели препратки към миналото и историите на хората, живели преди това на същото място, Юхан Теорин разплита в рамките на около 400 страници криминалния сюжет, в който случилото се в миналото има също толкова голямо значение, както и настоящето. Книгата ще се хареса на читатели, които вече познават и творчеството на автори като Ю Несбьо и Арналдур Индридасон.

Юхан Теорин, журналист и писател, прави впечатление още с дебютния си роман "В смутните часове по здрач", издаден през 2007 г. и удостоен с наградата на Шведската академия на криминалните автори за най-добър първи трилър. "Нощна буря" е обявен е за най-добър шведски криминален роман на 2008 г. и е удостоен през 2010 г. с наградата на Британската асоциация на криминалните автори (2010 г.).

"Нощна буря" - откъс

Едно тъничко гласче прозвуча в тъмнината на стаите.

- Ма-мо!

Викът го накара да потръпне. Сънят, подобно на пещера, беше изпълнен от странно ехо, топло и мрачно, и да бъде така бързо изтръгнат от него бе болезнено. За секунда съзнанието му не можеше да се ориентира, да осъзнае къде се намира; някакви объркани спомени и мисли. Етел? Не, не е Етел, а... Катрин, Катрин. И две очи, които мигаха смутени, търсещи светлина в непрогледната чернилка.

Миг по-късно собственото му име внезапно изплува в паметта му: Казваше се Йоаким Вестин. И лежеше в двойното легло в къщата на Носа на змиорките в Северен Йоланд. Йоаким си беше у дома. Настани се преди денонощие. Съпругата му Катрин и двете им деца живееха тук от два месеца. Самият той бе току-що пристигнал.

01:23. Червените цифри на радиочасовника бяха единствената светлина в стаята без прозорци.

Звуците, които събудиха Йоаким, не се чуваха вече, ала той знаеше, че бяха истински. Беше доловил приглушени стенания и вопли от някой, който спеше неспокоен сън в друга част на къщата.

В двойното легло до него лежеше неподвижно тяло. Беше Катрин, тя спеше дълбоко, свила се до ръба на леглото, изтеглила завивката към себе си. Макар и обърната с гръб, той различаваше меките контури на тялото й и усещаше топлината й. Беше спала сама тук в продължение на почти два месеца – Йоаким бе останал да работи в Стокхолм, като идваше да ги види всяка втора събота и неделя. На никого не му беше добре така.

Протегна ръка към гърба на Катрин и тогава отново чу вика.

- Мааммаа!

Сега разпозна тънкото гласче на Ливия. Това го накара да отметне завивката и да стане. Кахлената камина в ъгъла продължаваше да излъчва топлина, но дървеният под беше леденостуден, когато стъпи върху него. Налагаше се да пренаредят и да изолират пода в спалнята, както бяха направили в кухнята и детските стаи, ала това щеше да стане след Нова година. Преди зимата можеха да си набавят още килими. Също и дърва. Трябваше да намерят евтини дърва за камините, тъй като тук дървеният материал не достигаше. Двамата с Катрин искаха да напазаруват куп неща за къщата, преди да настъпи истинският студ - утре щяха да започнат да правят списъци.

Йоаким затаи дъх и се заслуша. Не се чуваха никакви звуци.

Домашният му халат беше метнат на един стол и той го облече тихо върху пижамата, прескочи два кашона с багаж и се измъкна от стаята.

Веднага се обърка в тъмното. В дома им в Стокхолм винаги завиваше надясно, когато отиваше към детските стаи, а в новата къща те се намираха наляво.

Спалнята на Йоаким и Катрин представляваше малко помещение в голямата, наподобяваща пещера, система на къщата. Отпред имаше коридор, покрай едната му стена бяха подредени няколко кашона, по-нататък се стигаше до просторен салон с редица от прозорци. Те гледаха към калдъръмения вътрешен двор, обрамчен от двете странични постройки.

Домът на Носа на змиорките нямаше излаз към вътрешността на острова, но беше отворен към морето. Йоаким приближи до прозорците и се взря в брега през оградата. Там долу примигваше червена светлина от единия от двата фара - всеки на своето малко хълмче във водата. Лъчите на южния фар осветяваха купчините водорасли на сушата и далеч навътре в Балтийско море, докато северната кула бе напълно тъмна. Катрин му беше казала, че тя никога не свети.

Чу воя на вятъра около къщата и видя неспокойни сенки да се извисяват откъм фаровете. Вълни. Винаги го караха да си мисли за Етел, макар че не вълните бяха я убили, а студът. Беше само преди десет месеца. Приглушените звуци в мрака зад Йоаким отново се разнесоха, но вече не бяха стонове. По-скоро сякаш Ливия тихичко си говореше сама. Той тръгна обратно към коридора. Внимателно прекрачи широк дървен праг и влезе в спалнята на Ливия, която имаше един-единствен прозорец. Беше тъмно като в рог. Зелен транспарант с пет розови прасенца, които танцуваха щастливо в кръг, висеше на прозореца.

- Махни... - чу се тънко момичешко гласче в тъмнината. - Махай се!

Кракът на Йоаким попадна върху меко плюшено животинче на пода до детското легло. Той го вдигна.

- Мамо!

- Не е мама - каза Йоаким. - Татко е.

Чуваше слабото дишане в мрака и долавяше сънените движения на малкото телце под пъстрата завивка. Наведе се над леглото.

- Спиш ли?

Ливия надигна глава.

- Какво?

Йоаким остави платнената играчка в леглото, плътно до нея.

- Форман беше паднал на пода.

- Ударил ли се е?

- Не, не мисля... дори не се е събудил.

Тя прегърна любимата си играчка, двукрако животно от плат с глава на овца, купена от Готланд предишното лято. Наполовина овца, наполовина човек. Йоаким бе кръстил странното създание Форман, на името на боксьора, върнал се преди няколко години на ринга вече четиресет и пет годишен. Протегна ръка към челото на Ливия и я погали внимателно. Кожата й беше хладна. Тя се отпусна, главата й потъна във възглавницата. После погледна нагоре към него.

- Отдавна ли си тук, татко?

- Не - отвърна Йоаким.

- Тук имаше някой - каза момиченцето.

- Просто си сънувала.

Ливия кимна и затвори очи. Вече беше на път отново да се унесе в сън.

Йоаким изправи гръб, обърна глава и пак зърна слабата светлина на южния фар да пулсира в далечината. Направи крачка и вдигна транспаранта с няколко сантиметра. Прозорецът гледаше на запад и фаровете не се виждаха от тук, но червеното сияние огряваше пустата нива зад къщата.

Дишането на Ливия стана равномерно, тя спеше дълбоко. Следващата сутрин нямаше да помни, че е бил при нея.

Надникна в другата детска стая. Бяха я ремонтирали съвсем наскоро, Катрин бе сложила тапети и я беше мебелирала, докато Йоаким се занимаваше с почистването на жилището в Стокхолм.

Тук нищо не нарушаваше тишината. Габриел, на две години и половина, лежеше като неподвижен вързоп в креватчето си до стената. През последната година си беше лягал към осем часа всяка вечер и спеше почти десет часа без прекъсване. Подобни навици бяха мечта за всеки родител на малко дете.

Йоаким се обърна и бавно се промъкна обратно в коридора. Къщата пропукваше и проскърцваше тихичко около него, звуците наподобяваха стъпки по пода.

Катрин спеше дълбоко, когато той се върна в леглото.

© Юхан Теорин, "Нощна буря", превод Светла Стоилова, издателство "Колибри".

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: