Място за Вашата реклама!

 

„Оцеляваш, само ако мислиш за любов” - за две книги на Добромир Славчев

Публикувана на: 17.10.2013
1 снимка

Точно на 13 октомври - в неделя привечер, Студио 5 в София отваря вратите си за представянето на 2 нови стихосбирки. Авторът е един и затова мотив на вечерта е "Две книги - една история". Авторът е рожденик - това е роденият на същата дата Добромир Славчев.

Човек с разностранни интереси, затова и публиката е разнообразна. В края на вечерта виновникът специално благодари на присъствалите тук членове на айкидо обществото и парашутисти.

До тази вечер не знам нищо за него. Запознаваме се непосредствено преди началото. Облечен в черно и подпрян на двете си патерици, Добромир ме впечатлява с излъчващото се от него спокойствие на намерил се човек. Димитър Милов предварително ме подготвя за това, което предстои с думите си, че стиховете  му са естествени, непринудени и с дълбоко вътрешно чувство. Макар за поета и редактор те да не са нови, прелиства свитъка, от който ще чете. Двете стихосбирки на масата с изящните си корици – едната в бяло, другата в черно - са подредени като клавиш на пиано, който след малко ще засвири.

Тази вечер не е премиера, а по-скоро празник, на който отново да слушаме стихове в прекрасното изпълнение на Вели Чаушев и Димитър Милов. Самият автор се включва тук –там в рецитала с накъсан от емоцията глас. Един рецитал, обработен и от предишните представяния и от искреното вълнение на рецитиращите . Дълбоката топлина на актьора и приглушеният патос на поета правят чудеса.

"Инфлация на чувствата" и "Храна за върколаци" са излезли в рамките само на 4 месеца и са с един и същ редактор - Димитър Милов. В предговорите той споделя: "Стиховете му издават по-овладяна пластичност, изисканост и артистизъм. В тях личи неподправената искреност на неговата изповед. Лириката на поета въздейства със своята изключителна чистота и нежност. Хармонията е присъща само на щурците – тези божи свирци, а съвършенство трудно се постига, по-скоро тук важен е стремежът към него..."

Самият рецитал внушава, че това, което ни държи до живота, е любовта, а любовта е копнеж по живота. Тя е тази, която преодолява болката и самотата - двете, които се оглеждат и се превръщат една в друга. Чувствата са тези, които никога не подлежат на инфлация, а душите ни се превръщат в храна за върколаци само, ако се предадем и им го позволим.  Като последен дъх от дългия като приказка рецитал  остава стихът "оцеляваш, само ако мислиш за любов".

Изненадата е запис на Хилда Казасян - "Луди пеперуди" по текст на Добромир Славчев.

Димитър Милов подарява стиха си:

В живота мили мои тъй сте патил,

че всеки би останал изумен.

Завиждам ви приятели,

че имате приятел като мен!

като уточнява, че става дума за приятел като Добромир, а Вели Чаушев импровизира по стихотворението на Джани Родари "Магазинче с две полички", превръщайки надеждата в "моя и твоя и наша Надежда за теб и за всички".

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: