„Разказвачи на истории“ - книга за българските занаяти

Публикувана на: 17.02.2013
1 снимка

"Разказвачи на истории" е книга за българските занаяти, за които разказват хора, занимаващи се занимават с тях. 25 истории, написани от Елеонора Гаджева и илюстрирани с фотографиите на Светослав Куцаров, разхождат читателите из различни краища на България.

Всичко започва от страниците на списание "За хората", едно от малкото български магазинни издания, където можеше да се напише и прочете за хора, които са впечатлили с нещо журналиста, а не защото са популярни звезди. Сред хората, които разказват за себе си и за заниманията си, са лютиер от Казанлък, нестинарка от Ямбол, гайдар, гайтанджия, хореограф от благоевградското село Ново Ляски.

"Всяка история в книгата е едно пътуване към спомените на хората, към миналото и сърцето на човечеството. Всяка история ме е докоснала и е оставила частица знание в мен. Не съм мислила, че един ден всичко това ще се превърне в книга. Просто седях и слушах историите. Коя от коя по-интересни, по-непознати и приказни. Работата ми на журналист е най-хубавото, което ми се е случвало не само заради възможността да съм сред хората и чрез тях да преоткривам завъртулките на живота, а и защото мога след това да разказвам за тези срещи на другите", казва Елеонора Гаджева.

Наречена на огъня

Веска Ахмакова, нестинарка

Нощта се притули, тежки облаци, обагрени в мастилено, се скупчиха над голата поляна. Топъл вятър разроши короните на дърветата. Животните притихнаха като пред таен ритуал. Пискливият глас на гайдата проряза тишината, небесна молитва. Нозете й разравяха жаравата, езичетата на догарящите въглени близваха голата кожа и пак се скриваха, танцуваше с икона над главата цялата в бяло, като за пречистване. Заваля. Едри капки пролетен дъжд — като за спасение, утоляващ жаждата за хлад.

… Дълбоко в миналото е скрита тайна за силата на огъня.

"Старите нестинарки всички били жени - Веска Ахмакова кръстоса притеснено ръце и продължи. - Само жени влизали в огъня, облечени в черни сукмани или бели ризи, с развързана кърпа и червен пояс. Всичко започнало преди много години в сърцето на Странджа. Още тракийските жреци влизали в огъня, за да посрещнат настъпващото лято, хвалели името на бога Слънце и молели от него здраве, плодородие, благодат. Сега на деня на Св.св. Константин и Елена нестинарите от цяла България се събират в Българи и Кости и танцуват своя танц с огъня. Има и мъже, и момчета, най-младият нестинар е от село Бродилово на 21 години. За първи път влезе в огъня едва 14-годишен. Общо около 30-35 човека в цяла България танцуват нестинарски танци. Все още има хора, които искат да съхранят тази традиция".

В миналото ритуалите, свързани с нестинарската обредност, обхващали територията на Югоизточна Тракия и Странджа. Тръгвали от селата Българи, Резово, Бродилово, Кости, минавали в пределите на Турция - село Бунархисар, и до Гърция - Агио, Яни и Ургас. След приемането на християнството за официална и единствена религия ритуалът замира, отречен от църквата и забранен като ерес. През следващите столетия хората, ходещи върху жар, потънали в забрава, останали митовете и легендите да разказват за нещо отминало. В годините на турско влияние селата, смятани за огнище на нестинарските танци, многократно били опожарявани и разграбвани. Такава била и съдбата на скритото в Странджа малко селце Българи след поредното нахлуване на турците — наред с църквата бил подпален конакът с иконите. Само една възрастна жена влязла боса в горящата сграда и изнесла единствената недокосната от пламъците икона на Св.св. Константин и Елена. Голяма била изненадата на всички, когато видели, че никъде по тялото й нямало изгаряния, стъпалата й били недокоснати от огъня. Оттогава нестинарството започва своето възраждане, а за покровители се смятат двамата светци — и до днес нестинарите празнуват своя ритуал всяка година на 3 или 4 юни. Поверието гласи, че огънят гони зли духове, болести и нещастие, пречиства и опрощава греховете на присъстващите, като ги прави по-силни. Днес единствено в село Българи се пазят иконите на Св.св. Константин и Елена. Всяка година преди празника се къпят в аязмото край селото, а след това преспиват в конака.

© Елеонора Гаджева, фондация "Работилница за граждански инициативи"

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: