Кристина Митева отговаря на Въпросника на Марсел Пруст

Публикувана на: 16.03.2014
1 снимка

Кристина Митева е културолог, блогър и автор на предимно прозаични творби. Първата й книга "Планетата Земя е тъжно-синя" (издателство "Захарий Стоянов") излезе преди броени дни от печат.

Кристина Митева е родена в София, където живее. Работила е като стажант в Министерство на културата, като редактор в списания и библиотекар в университет. През август 2013 създава онлайн проекта "Един от нас споделя", в който представя чрез интервюта различни хора.

КРИСТИНА МИТЕВА СПОРЕД САМАТА СЕБЕ СИ

- Най-важната черта от Вашия характер?                                

- Загрижеността. Хрумнаха ми и други, но мисля, че е точно тази...

- Качеството, което най-много харесвате в един мъж?

- Ние сме преди всичко човешки същества, а после - мъже и жени, възрастни и деца, бели и черни, и прочие, затова ще кажа кои качества най-много ценя у един човек. Това са: вярност, душевна деликатност и чистота на мислите, емоциите и стремежите. Един човек, съответно един мъж, трябва да е способен най-вече да обича, да разбира и да се грижи за онези, които са по-малки или по-слаби от него.

- Качеството, което най-много харесвате в една жена?

- Към гореописаните качества бих добавила тук и нежността. Любвеобилността. Разбира се - и това са човешки качества, които и много мъже притежават и красиво проявяват, но може би все пак отиват една идея повече на жените. Особено на майките.

- Какво цените най-много в своите приятели?

- Честно казано, затруднявам се да отговоря на този въпрос. Аз съм много общителен човек, който лесно се сприятелява с хората, но най-близки приятели вече нямам. Имах, но по неясни за мен причини всички те изчезнаха от живота ми. И сега най-близките ми хора са тези от семейството ми. Освен с тях, сега общувам наравно с много хора, които харесвам като личности. Ценя у всички тях може би най-вече откритостта и готовността за общуване, както и начина им на мислене и на възприемане на света и живота – положителен, но не заради следване на модна тенденция, а поради мъдрост, чистосърдечност и доброжелателност.

- Най-големият Ви недостатък?

- Може би нерешителността, която проявявам понякога. Тревожността, когато е в силна степен, също е мой недостатък. Понякога говоря и се държа нервно и припряно, въпреки волята ми. И аз, като всеки човек, имам недостатъци, но съзнателно се стремя към "излекуването" ми от тях, тоест към самоусъвършенстване. И вече ги проявявам по-рядко наистина. По мои наблюдения, когато човек е щастлив и спокоен по-малко проявява недостатъците си. Или пък те наистина "отшумяват".

- Любимото Ви занимание?

- Обичам да чета, да пиша, да слушам красива музика, да прегръщам любимите си същества и да споделям времето си с тях, да зарадвам някого без повод, да дишам свеж въздух, да се наспивам. Напоследък - да се грижа за всичко, да подреждам, разчиствам и разкрасявам дома си. И така нататък. Знам ли кое от тях е най-любимо... Но всичко това не са само любими занимания за мен, а и необходимости. Чувствам се добре и спокойно, когато ги има в живота ми.

- Най-голямата Ви мечта за щастие?

- Сбъдна се. И съм благодарна за това. Всъщност - сбъднаха се всичките! Мечтаех да имам уют у дома, а също и човек до себе си, с когото да ме свързват обич и доверие. После мечтаех от все сърце и за дете, което да внася радост, надежда и светлина в дните ни. Да бъда майка за мен наистина е сбъдната голяма мечта! И не на последно място - мечтаех да разбера какво е истинското ми призвание в този живот и чрез него да бъда от полза за другите. И всичко това е факт! Първата ми книга - също. И един проект, който просто "сбъднах". Получавам почти всеки ден прекрасни отзиви от най-различни хора (често непознати) за това, което създавам и с което се занимавам. И това силно ме трогва и вълнува! Дълго време чаках сбъдването на мечтите ми, но сега съм наистина един щастлив човек, който се събужда сутрин с желание за живот и за работа. Така се изпълни сърцето ми, че вече не мога да искам, а само да давам. Но тъй като видях, че мечтите ми се сбъдват - няма да спра и да мечтая!...

- Кое е най-голямото нещастие?

- По-добре човек никога да не разбира това... Да загубиш дете. Всички са съгласни, че това е най-голямото. Но също и да загубиш любимия си човек, с когото споделяш дните си. Също и да изгубиш дома си, себеуважението и достойнството си. Да изгубиш душата си. Да извършиш голямо зло. Може би това е най-страшното все пак. Защото човек без душа и без ориентир за Доброто живее в мрак... Въобще всяка една загуба на нещо безценно и незаменимо е истинска трагедия.

- Каква бихте искали да бъдете?

- Моят идеал е да бъда блага, търпелива и уравновесена личност. И вече се превръщам в такава. Сега съм топъл и понякога тревожен човек, а искам да бъда топъл и винаги спокоен човек.

- В коя страна бихте искали да живеете?

В родината си, където и живея. И където винаги съм живяла. Човек се чувства по-силен духом и по-добре близо до корените си, струва ми се. Или поне някои хора.  Не зная как бих се справила с живота в чужда страна. И може и никога да не разбера това.

- Любимият Ви цвят?

- Преди години щях да отвърна - синият. Цветът на небето, на мъдростта и тъгата. Но сега мисля, че всички цветове са прекрасни, тъй като са част от Светлината. Как бих могла тогава да имам само един-единствен любим цвят? Обичам особено много някои комбинации от цветове, например контраста между наситено синьо небе и пожълтели поля или слънчогледови ниви. Или пък между свежа зеленина и сиви облаци, надвиснали над нея. Обичам по-меките и пастелни нюанси на цветовете, а не ярките. Обичам всички цветове, в които залезът обагря небето в ясна, лятна вечер...

- Любимото Ви цвете?

- Всички полски цветя са ми любими - маковете, незабравките, синчец... Някаква носталгия ми навяват - така крехки, но и "волни" са. И слънчогледите! Те са един прекрасен символ, който и Ван Гог е обичал.

- Любимата Ви птица?

- Феникс, може би. Имам разказ-приказка с такова заглавие (първата ми книга започва с тази творба). Легендите и митологията внасят особена красота и дълбочина в човешкото съзнание. А може би съдържат и доза истина. Вярвам, че е така от духовна гледна точка. Фениксът е символ на прераждането, на възкръсването от пепелта и от смъртта - какво по-хубаво от това? Това е вечната надежда за Нов Живот. Но иначе всички птици са прекрасни творения и символи.

- Любимите Ви автори-прозаици?

- Най-много обичам Платон и Достоевски. И Вонегът. Харесвам много и творбите на Виктор Юго, Уилям Шекспир, Оскар Уайлд, Уилям Уортън, Фин... А от българските автори - Елин Пелин, Йордан Йовков... Не са малко добрите писатели.

- Любимите Ви поети?

- Никола Вапцаров е любимият ми български поет. Някои от другите ни поети са прекрасни лирици, но никой не е на неговото ниво – като заряд и човеколюбиви послания на стиховете. Те са над и отвъд личността и това е великото в тях. От поетите, творили на други езици, не мога да откроя никого - чела съм различни красиви творби, но нямам любим чуждестранен поет. Честно казано, чела съм повече проза, отколкото поезия в живота си дотук. Харесвам например поезията на романтиците. Имам и афинитет към античните автори. Интересни са ми и истински се вълнувам. Може би заради изтеклите векове, които ни делят от творбите им и осъзнаването, че важните теми, засягащи човешкото битие и душевност, не са се променили никак. Животът, Смъртта и Любовта са си все същите, както и вечните дилеми и пориви.

- Любимите Ви литературни герои?

- И това не е лесен въпрос. Толкова много блестящи образи са създали умовете на писателите през вековете! Все пак, един от най-любимите ми е Альоша - най-малкият от "Братя Карамазови" на Достоевски. В съзнанието ми е останал спомен за едно момче, което е по детски чисто и невинно, което се вълнува и трогва лесно, и което обича всичко и всички. Иначе Хамлет на Шекспир е безсмъртен със своята човешка дилема. Както и много от героите, описани от Омир в "Илиада" и "Одисея".

- Любимите Ви литературни героини?

- За любими не знам, но помня колко силно впечатление ми бе направила например Настася Филиповна от романа "Идиот" на Достоевски. Иначе харесвам и Жулиета, и Пипи Дългото Чорапче - все своенравни, но и положителни героини. Просто следват своя Път със сърце. Впрочем най-любима ми е Герда от приказката на Андерсен "Снежната кралица". Чувствам я много близка до себе си и до своята същност.

- Любими композитори?

- Бетовен. "Лунната соната". Има много композитори на прекрасна (и дори лечебна) музика, но аз обичам най-много меланхоличната.

- Любими художници?

- Ван Гог. И Микеланджело. За втория ми повлия моята майка. И за двамата впрочем е писал чудесният биограф Ървинг Стоун - романът за Ван Гог се нарича "Жажда за живот", а този за Микеланджело - "Страдание и възторг". Не разбирам много от изкуството на художниците, но тези двамата са ми любими заради примера на вдъхновен начин на живот, който дават. Мисля, че са били добри хора. Всички истински гении са и много добри хора същевременно.           

- Кои са Вашите герои в реалния живот?

- Хората, които спасяват животи - тела или души. И също така всички, които живеят и работят по призвание - всеотдайно, щедро и от сърце, и с това помагат по някакъв начин на хората около себе си и ги правят поне малко по-щастливи. Те правят и светът по-мирен и красив. Въобще всички, които творят и градят нещо с обич и които се стремят постоянно към развитие и съзидателност. Всички, които са духовни, търпеливи и последователни в един материален, нетърпелив и изменчив свят.

- Кои са Вашите героини в историята?

- И този въпрос малко ме затруднява. Но ето - ще отговоря така: момичето, създало българското знаме. Ето какво пише в Уикипедия по въпроса: "Върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов - Стиляна Параскевова, в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война - второто известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно, с лъв и надпис "БЪЛГАРИЯ" в средата".

- Любимите Ви имена?

- Любомир. Така нарекох сина си. Съдържа най-хубавите думи и послание.

- Какво най-много мразите?

- Не мразя, по принцип. Избягвам това. Но ако трябва да отговоря все пак - не понасям най-вече потъпкването на достойнството - на другите, а и на своето. Презрителното и неуважително отношение, коравосърдечието, високомерието и подигравките, независимо към кого са отправени.

- Кои исторически персонажи никак не харесвате?

- Труден въпрос за мен. Може би все пак - Сталин. И подобните нему.

- На кой военен подвиг най-много се възхищавате?

- Няма такъв. Аз съм от миролюбците и миротворците. Това е и въпрос на същност може би, но и на избор. Не разбирам нищо от войни, нито от техните основания или евентуалното им величие. "Блажени кротките, защото те ще наследят земята"; "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии". Това са третото и седмото от т. нар. "евангелски блаженства". Това ни казва Книгата на Книгите. И аз й вярвам.

- Коя реформа най-много харесвате?

- Не познавам чак толкова добре историята. Не съм сигурна дали това е реформа, но бих избрала премахването на робството в САЩ при управлението на Ейбрахам Линкълн, ако не бе пролята толкова много кръв и за тази свята кауза. Сърце не ми дава да кажа, че харесвам това.

- С какво бихте искали да Ви е дарила природата?

- Нямам претенции към природата. Научих се да приемам нещата такива, каквито са, тук и сега. Но зная какво е "полет на Духа". И че отвъд материалния свят, в "онзи свят" на Душата граници няма. Това ми е напълно достатъчно.

- Как бихте искали да умрете?

- Смел въпрос. И аз ще отговоря смело - никак не искам да умирам. Не и докато имам работа тук, положителни емоции (радост) или силна обич, които да ме свързват с този свят. Но - Божа работа. Е, поне малко и от нас зависи. Ще отговоря и по същество все пак – по мирен, спокоен и тих начин, "в съня си", както съм чувала да казват. И тъй като вярвам в безсмъртието на душата (то ми се струва логично) – надявам се да има кой да посрещне моята и да й посочи Пътя, за да не се лута и изгубва, или пък тя да знае сама как да си иде у Дома.

- В какво състояние на духа се намирате в момента?

- В прекрасно състояние на духа! Чисто. Много ведро и оптимистично.

- Кои грешки можете да простите?

Общо взето - всички. Умея да прощавам лесно. Разбирам хората и техните причини да допускат грешки (да грешат). И не обичам да съдя, нито да тая негативни чувства и мисли в себе си. Да не простиш е двойна тежест – и за теб, и за онзи, който е сгрешил. А да простиш е двойна лекота. Няма безгрешни хора. Надявам се, че няма и непростими неща, или че са голяма рядкост. Мисля, че повечето хора не се сблъскват през живота си с нещо наистина трудно простимо. Вярвам, че Бог е онзи, който трябва да ни съди, както и че той ни прощава, стига само да се разкаем искрено за грешките си.

- Вашият девиз?

"Слънчогледите се прераждат в Слънца". Ако някога публикувам и своя стихосбирка, смятам да я озаглавя с тази моя поетична мисъл. С нея имам предвид старата истина, че каквото наблюдаваме най-много, към каквото е насочено вниманието ни през повечето време, в него се превръщаме един ден. Нека бъдем мъдри, поне колкото цветята и да следваме нещо истинско, красиво и добро, както слънчогледите следват Слънцето!

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: