Място за Вашата реклама!

 

JR: Произведението на изкуството позволява да се преосмислят визуалните и интелектуални гледни точки

Публикувана на: 21.08.2016
1 снимка

Жан Рьоне, известен като JR, е сред най-популярните имена във френското съвременно изкуство. Проектите му най-често се състоят от големи фотографии, които той разполага върху фасадите на сгради. През май тази година JR реализира поредната си фотографска инсталация върху стъклената пирамида на Лувъра, поканен е на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, където реализира проекта си Inside Out, продължаващ от 2011 г. насам.

JR осъществява проектите си по цял свят. Стрийт арт, фотография, видео арт, акция, историческо наследство – всичко това намира място в неговата работа. Самият артист определя себе си като "градски артивист" (artiviste urbain), определяйки много точно, че е социално ангажирана личност, която изразява това със средствата на изкуството.

- Работата Ви започва нелегално на улицата. Вече имате произведение, за което се използва фасадата на Casa França-Brasil в Рио де Жанейро през 2009 г. Забелязва се, че все по-често противопоставяте работата си на исторически паметници – от Пантеона до пирамидата на Лувъра през сградата на Националното събрание на Франция. Как осъществявате проектите си, които включват използването на подобни емблематични места, често официални носители на история или обект на полемики?

JR au Louvre

Инсталация върху пирамидата на Лувъра, май 2016 г.

- Улицата е музей на открито. Развивайки работата си, разработих амбициозни проекти върху някои паметници, които нямаше как да се реализират за една нощ или с два замаха на четката. Работя върху фасади на сгради, когато смисълът на произведението си кореспондира с контекста, както в Рио, окачвайки на фасадата на Casa França-Brasil портрети на жителите на един беден квартал, отдалечен от центъра на града. Много интересно бе да въведа в Пантеона, където са погребани нашите известни личности, хиляди портрети на неизвестни хора от цял свят като част от проекта ми Inside Out. Това бе начин да отдам почит на тези, които са имали волята и смелостта да променят света и да обърна внимание на това, че голямата история се прави от неизвестни личности.  Както и прожекцията на видеото The  Standing  March, осъществено съвместно с Дарън Аронофски, върху фасадата на Националното събрание – група хора задават въпроси на политици по време на Конференция на ООН за климатичните промени COP21 през декември миналата година в момент, в който масови събирания и манифестации бяха забранени заради терористичните атентати на 13 ноември. Когато се насочвам към някой официален паметник, мисля за смисъла, който мястото може да придаде на различните ми проекти. В случая с пирамидата на Лувъра, колажът се вписва в проекта ми Unframed, който осъществявам от 2009 г. Използвам архивни снимки, които извеждам от контекста им, поставям ги в нови рамки, за да им вдъхна нов живот според контекста. Искам да покажа, че важното вече не е да си автор на снимката, а какво ще направиш с нея. Този проект съм реализирал от Баден Баден до остров Елис (Ню Йорк), преминавайки през тунелите на Императорския дворец в Токио, където през април миналата година заедно с артистите Os Gêmeos поставих снимки на пиана. Така напомних за миналото на институцията, използвана по време на Окупацията от нацистите за склад за откраднатите от евреите вещи. Местата, на които реализирам проекти, са водещи при техния избор и смисъл. Паметниците придават особено звучене на някои проекти, нов размах, но не те са изходната точка на работата ми. Избирам да променя някой паметник само, ако това ми позволи да вградя нов камък в една вече съществуваща сграда.

JR - Inside Out Project

Проект Inside Out в Пантеона, Париж.

- Днес е невъзможно да се гледа Джокондата, без да видиш зрители, които си правят снимки пред картината. Пирамидата на Лувъра е един от най-посещаваните и снимани обекти в света. Фотографът Андре Гюнтер анализира селфито и го определя като "най-представителната фотографска практика за съвременния визуален изказ". Какво мислите за това ново отношение на хората към снимката?

- Когато започнах да се занимавам с фотография, понятието селфи не съществуваше. Можеше да си обърнеш наопаки апарата и да се снимаш, но това явление получи разцвет през XXI век. Когато започвах, а това не е толкова отдавна, само преди 15 години, не бе лесно да разпространиш фотографиите си. За да го направиш, трябваше да имаш нещо да кажеш. Работата ми се изразяваше в това популяризирам снимките на неизвестни хора в рамките на един проект. Безпорядъкът през последните 10 години промени отношението ни към снимката. Популярността на "снимките по двойки" с появата на социалните мрежи разкри една патология, заложена в хората. Вече всеки е сам за себе си социална мрежа и може да ръководи своя поток от информация, да си е сам на себе си медия, да разпространява и контролира своята собствена снимка… Всъщност по формата си портретът, това индивидуалистично представяне, може да прилича на моята артистична практика, която разчита на груповото участие. В този нов контекст моята работа придобива нови измерения, защото моят стил всъщност се превърна в стандартна практика. Когато днес видя някой, който си прави черно-бяла снимка в моя стил и после я разпространява в публичното пространство (дигитално или градско), си задавам въпроса кое е част от моя стил и кое вече принадлежи на публичното пространство. Именно тръгвайки от тази констатация се роди проектът Inside Out, в който предоставям на хората моя стил и се превръщам само в печатар на техните проекти, но обратното на едно селфи, аз ги карам да си изберат поза и да привлекат хора към идея. От самото начало мотивация за мен е да видя сам различни контексти, ситуации, хора, надскачайки идеите, зародили се по отношение на предградието, на конфликта в Палестина или мястото на жените в страните в криза. Тази идея присъства и в проекта в Лувъра, да отворим очи, за да погледнем по друг начин мястото, където се намираме. Не посещаваме Лувъра само, за да отнесем оттам снимки за спомен…

- Достигаме до прословутата идея I was here, в основата на зараждането на графитите.

- Днес се прескачат отделните етапи – хората са повече в моментната снимка, отколкото в самия момент. Колажът върху пирамидата поставя под въпрос рефлексите. Трябва да се намери най-подходящата позиция за анаморфозата или да се деконструира. Произведението позволява подобно физическо преместване, но и на въображението, на гледната точка, на идеите. Зрителят не е пасивен. Така ще има само една гледна точка, от която произведението ще може да се види в цялост, а други гледни точки ще го деконструират. Това е смисълът на произведението на изкуството – да се преосмислят гледните точки

- Защо винаги избирате черно-бели снимки, когато работите във външно пространство?

- Когато работех в Сиера Леоне, един местен ме попита на шега да не би във Франция да няма цветна фотография. Освен че са универсални, черно-белите снимки се различават от рекламната фотография и никога не се използват от политически партии. Важно е снимките да се отличават от тези, които ежедневно заливат публичното пространство.

JR aux Jeux olympiques

"Гигантът от Фламенго", Рио де Жанейро, август 2016.

- От 10 години криете личния си живот, докато непрекъснато се показвате в социалните мрежи. Защо продължавате да пазите анонимност, когато вече сте публична личност?

- Използвах псевдоним, преди анонимността да се генерализира в Интернет, това пространство, където всеки може да се скрие зад фалшива идентичност. JR са инициалите ми. Идвам от графити сцената, където нямаше как да подписвам с истинското си име улични изложби, които организирах тайно. И днес повечето от проектите ми са нелегални и без разрешение. Да лепиш афиши във Франция изглежда нормално, но в други страни за това съм би задържан или експулсиран. Проектите ми еволюират в несигурни зони. Наскоро лепях върху стени в Истанбул снимки на възрастни хора, свидетели на превръщането на Турция в светска държава и някои от колажите бяха премахнати от местните власти. Покрай анонимността установих нещо друго – идентичността ми не е изходната точка за прочита на работите ми. Докато един графити артист, който изписва тагове, често поставя своя личен знак, моите фотографии извеждат на показ другите, лицата им, портретите им, историята им. Значи не моето име е важно, а мостът, който прокарвам към тези хора. За да разбереш моите проекти не е необходимо да знаеш, че семейството ми има смесени корени, от Източна Европа до Индия, че съм привърженик на зороастризма, че приятелката ми се казва Латифа Коен-Дюран и че един ден искам да се оженя и да имам деца.

Интервюто е публикувано в сайта на Лувъра по повод инсталацията на JR тази пролет. Със съкращения.

Снимки: © www.jr-art.net

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: