Място за Вашата реклама!

 

Nasimo: от фасадите на къщите до изложбената зала

Публикувана на: 27.05.2012
1 снимка

Nasimo (Nast, Naster или Ernaste Nasimo) е сред най-известните графити артисти в България. Някои дори го поставят сред основоположниците на стрийт изкуството у нас. Освен че рисува по стени в България и все по-често в чужбина, има и няколко самостоятелни изложби.

Първата е през 2009 г. Днес не му липсват покани за други. Завършил е живопис във Великотърновския университет, а рисуването му е страст от детството. През 2009 г. канадското списание Between the Cracks го определя като най-добрия графити артист на България. Част от графитите му са събрани в две (засега) книги: Napalm Graffix (първото българско издание, посветено на графити арт, 2007) и A Graffiti of Cats (албум с картички), издаден в Канада.

На 24 май тази година Nasimo, Shione (Метин Голеш) и Esteo изрисуваха фасадата на училище "Св. Климент Охридски“ във Варна с образите на Кирил и Методий.

- Как се запали по графитите?

- Стана случайно, макар че не вярвам в случайности. Бях на 14-15 години, ученик в Търговище. Един приятел ми показа спрейове и вече беше започнал да драска по стените някакви надписи, свързани със скейтборд. Покрай тези драсканиците и филмите, които гледахме за скейтборд, видяхме,че хората правят графити по стените. Тогава дори не знаехме, че се казва така. Всичко това много ни хареса, решихме, че е маниашко и искаме и ние да рисуваме, да бъдем новатори в града. Просто си представяхме как, докато караме скейт, по стените около нас има графити. Гледахме видео касети, стопирахме ги непрекъснато, за да си прерисуваме надписите. Така започнах. Първите 2-3 години нямахме представа изобщо от графитите. Измисляхме си някаква дума и я пишехме по стените по интересен начин. Криехме се от родителите си, защото те се страхуваха – къде отиваме да драскаме посред нощ, със спрейове. Тогава и спрейовете бяха много некачествени. Когато ни разбраха, че ние рисуваме графитите, доста ни се караха, не само в училище. На нас обаче не ни пукаше. Случвало се е да ни хванат полицаи, но бързо ни пускаха, понеже не знаеха точно какво правим. Случвало ми се е също на няколко пъти да ми казват полицаи: "Какво правите тука? А, то ще стане хубаво! Я утре да дойдете да си го довършите“. Вече през 1998 г. у нас се появи първото списание за графити, Back Jumps. Майката на едно момче го донесе от Германия. Оттам разбрахме какво е графити, че трябва да си измислиш име, да си го изписваш красиво и да влагаш различен характер в него, за да стане по-интересно.

Изобщо аз рисувам от малък. Дори се сещам, че в училище всички ми даваха да им рисувам нещата, а пък аз го правех просто ей така. В Търговище учих в Механотехникум, но не ми беше интересно. После завърших живопис във Велико Търново. Рисувам навън, рисувам и картини.

- Графитите си са включени и в две издания.

- През 2007 г. издадоха книга за графитите, които съм правил от началото до този момент. Доста бързо се изчерпаха бройките. Когато бях във Ванкувър, ме срещна собственикът на издателство и ми предложи да издадем книга, хареса моите рисунки на котки и ги направихме на албум с картички.

- Къде най-често те канят в чужбина?

- Бил съм на много места. Във Ванкувър бях през 2009, 2010 и  2011година. Би съм често в Полша, Германия, Чехия, Гърция, Турция, Румъния, Великобритания, Холандия. Все по фестивали и графити събития.

- Може ли един артист у нас да се издържа от това занимание?

- Може, стига да не си много претенциозен, защото има моменти, в които нямаш никакви пари. За два дена ми се е случвало да изкарам страшно много пари, а след това 5-6 месеца да няма нищо. Това са рисковете. Ако човек се занимава с изкуство, той трябва да се отдаде изцяло на изкуството. Така е с всичко – трябва да се отдадеш с целия си ум, сърце и душа. Иначе няма смисъл да го правиш.

- Сега какво те вълнува в графити изкуството?

- И аз постоянно се променям. Всеки човек минава през различни периоди. От 2-3 години се замислям често над духовното израстване на хората, а не само за материалната платформа, над която зацикляме. Искам да покажа на хората, че човек може да е много по-удовлетворен, ако започне да развива себе си, да остави негативните неща, стреса, боклуците, с които се тъпчем и да живее чист живот.

24 май 2012 г. - Св. св. Кирил и Методий върху фасадата на СОУ "Св. Климент Охридски", Варна.

24 май, СОУ "Св. Климент Охридски", Варна

- Затова ли решихте да нарисувате Св. св. Кирил и Методий?

- Не само заради това. Искахме да направим нещо за 24 май. Това са хора, които са направили нещо за интелектуалното ни развитие. Днес използваме езици с ниска вибрация, нямат такава сила, каквато са имали азбуки като глаголицата, каквато има санскрит. Днес ние сами се вкарваме в по-низши енергийни слоеве, използваме жаргон. Животът, който живеем, не ни оправдава. Ако си представим, че след като напуснем тялото си и има наистина изпит за това какво сме направили през живота си, ако кажем, че само сме яли и пили, какво се получава? Човек трябва да се замисля над тези неща, защото те изграждат живота, те ни правят по-възвишени и така ще можем да помагаме и на другите.

- Според теб намери ли си мястото днес графити културата у нас?

- Да. Доста галерии търсят стрийт арт и графити и дори някои отхвърлят другите художници, за да лансират графити. В България има хора, които дават по 3000 лева за такова платно, макар че за мен до някаква степен графитите показват упадъка на изкуството. От една страна хем нещата се развиват нагоре, хем от друга страна това показва деградацията на обществото. Преди векове хората са били много по-духовни. През Ренесанса са създавали много по-сложна музика. Днес Бетовен или Моцарт няма. Музиката, която масата слуша, не е класическа. И в изобразителното изкуство е така. Едно време хората са правили сложни фигурални композиции с маслени бои, с много цветове. Днес не е така.

- Нямаш ли идеи на направиш такава композиция на стена?

- Да, но е много трудно и бавно. Правил съм опити, но се иска много време.  

- Къде ще е следващият фестивал, в който ще участваш?

- В Германия през юни. Там обаче се рисуват цели сгради. Навън са доста по-отворени в тази сфера, защото там стрийт изкуството не е новост. Омръзнало им е да гледат сиви и овехтели сгради, виждат, че не само младежите, а и възрастни хора харесват графити и си дават сградите, финансират изрисуването им, събират художници от цял свят. Рисуват се цели квартали. Сега за първи път ще трябва да изрисувам и аз една цяла фасада.    

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: