Място за Вашата реклама!

 

Sunshiners: светът като по-цветно място за живеене

Публикувана на: 03.02.2013
1 снимка

Sunshiners са Виктория Георгиева – Mouse и Николай Божинов – NikkaWay – артистичен тандем в творчеството и в живота. В момента ги свързва и град Велико Търново, където Николай вече е завършил образованието си, а Виктория ще се дипломира скоро. Свързва ги и стрийт артът.

Съвпадение или не, но двамата са избрали една и съща специалност - педагогика на обучението по изобразително изкуство. Николай е специализирал скулптура в Лисабон, а Виктория все така продължава да рисува и трансформатори, най-голямото количество от които се намират във Варна.  

Първата съвместна изложба на Sunshiners за 2013 г. е във Варна (Арт "На тъмно" Зона). Следва второто издание на "Изложба-М-Изложба" във Велико Търново, която ще се открие на 1 март. След това и двамата виждат бъдещето си на път, идеи в това отношение не им липсват.

- Кога се роди Sunshiners?

Николай: Преди около 3 години и половина. Първата ни съвместна изложба беше във Велико Търново и се наричаше "От любов към морето". Двамата бяхме на пътешествие по море и после направихме изложба само на морска тематика. Вече имаме доста изяви заедно - участваме във фестивали като общ проект, рисуваме общи картини. Във Велико Търново работим с арт клуб "Таралеж", непрекъснато обмисляме различни идеи, за да направим града по-цветен. Работим и с неправителствени организации, в България това е пътят за артисти като нас. Канят ни да участваме във фестивали и да правим изложби.

Заедно пътуваме. Когато заминах за Португалия по програма "Еразъм", реших да подаря на Виктория екскурзия и тя дойде на гости, бяхме един месец заедно, рисувахме много, доста в Лисабон. След това Виктория замина по програма "Еразъм" в Испания и аз отидох с нея. Там също рисувахме много, участвахме в много независими фестивали, привличахме приятели да рисуват с нас, направихме и изложба. После ни поканиха на арт резиденция от Музея на идеите в град Лвов в Украйна. Поканиха ни специално заради стрийт арта, там още няма толкова легални стрийт артисти. Изрисувахме цяла стена, направихме изложба, рисувахме и в театър – докато бяхме там, ни се обадиха от един нов независим театър, който се намира в стара сграда, която се реновираше. Аз направих много голяма работа – часовник, висок 10 метра, Виктория също направи такава голяма творба. Със стената, която трябваше да изрисуваме във Лвов беше интересно, защото в началото ни дадоха една в много отдалечен квартал на града, цялата релефна, не ставаше за рисуване. Ние искахме да рисуваме в центъра на града, за да видят работата ни повече хора и започнахме да търсим ново място. В началото все ни казваха, че местата, които избираме, не са подходящи, защото сградите са архитектурни и исторически паметници, но като започнахме да рисуваме по улиците, изведнъж изскочиха спонсори, много хора ни се радваха. И на двамата ни се иска много да пътуваме, след като Виктория завърши. Аз обаче искам да се обърна към всички колекционери с призива да започнат да си купуват съвременно изкуство на живи автори, да не карат хората да умират млади, за да си купуват картините им.

- Къде искате да пътувате?

Николай: Имаме много идеи и не знаем коя да изберем. Моето желание е да работим така, че да се почувстваме по-независими финансово, за да си осъществим останалите мечти. Представям си, че пътуваме с каравана, като подвижно ателие. Може би това ще е най-хубавото нещо.

Виктория: Пътуването е второто нещо, което най-много обичам след изкуството. Когато стоиш на едно място, зацикляш и нямаш вдъхновение. Мечтаем си наистина за хиляди места. Мечтаем си най-вече за Южна Америка, за природата там, не толкова за градовете - не сме привърженици на мегаполисите. Дори си представям един ден да живея в някое село, където обаче ще ми липсва стрийт артът. Но защо пък да не може да изрисуваме едно цяло село? Всички гредореди ще станат цветни. Сигурното е, че след като завърша, ще заминем някъде. Още съвсем малко ни трябва, за да започнем да печелим от това, което правим и да се чувстваме малко по-самостоятелни. Искам да се занимавам с това, което обичам, а не да работя нещо, което да ми изцежда енергията.

- Трудно ли се работи съвместно в екип с още един артист?

Николай: И трудно, и лесно. Ние с Виктория вече сме се сработили. И двамата учим педагогика – аз вече завърших, Виктория учи. Аз гледам на изкуството от две различни гледни точки. Единият ми поглед е на професионалист-педагог, а другият на артист. Когато съм артист ми харесва всичко. Когато съм педагог, съм много критичен. Когато работим съвместно с Вики и двамата се стараем да сме повече артисти, а когато работим по зададена тема, тогава гледаме като професионалисти и педагози.

Виктория: Вярно е,че сме се сработил, ние сме екип и в творчеството, и в живота, но си имаме много противоречия, главно заради различния темперамент. Николай е много спокоен, докато аз съм доста по-импулсивна. Дори като редим една изложба, това се усеща. Мисля, че на мен един живот няма да ми стигне за всички неща, които искам да направя. Това дори е един от основните ми проблеми – заради многото идеи не ми стигат дните да ги осъществя, а от време на време все пак трябва да си почивам и да се забавлявам.

- Какво се случва с трансформаторите?

Виктория: Продължавам активно да се занимавам с този тип стрийт арт, но не във Варна. Рисувам във Велико Търново, миналата година, докато бях в Испания, рисувах доста. Във Варна се появяват вече по-рядко такива трансформатори, защото не съм в града непрекъснато, а пък и пътищата ни с Алекси (Fars), с когото рисувахме в началото, се разминаха. Рисувала съм трансформатори в София, Пловдив, в моя роден град Исперих, където според мен е един от най-хубавите, които съм направила. Във Велико Търново не намерих съмишленици за това. Там всъщност не се случват толкова много неща сред младите хора, въпреки че има много художници, аз и заради това избрах да уча в този град. Николай рисува заедно с мен, той преди се е занимавал повече с графити. Рисувам и на стени, понякога рисувам и сама.

- Бихте ли станали преподаватели?

Виктория: Аз се справям добре и мисля, че е защото се държа естествено с децата и те ме възприемат като приятел. А Николай си мечтае да бъде преподавател, той усеща това като призвание.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: