Иво Жакие: от Бретан до Прага и кирилицата

Публикувана на: 23.10.2016
1 снимка

Френският художник Иво Жакие живее в Прага. Там среща и българи, с които работи съвместно. Защо на един французин, роден в Бретан, му е интересно да изписва буквите от кирилицата и да изследва традициите на православната иконопис?

Иво Жакие работи в областта на живописта, акварела, калиграфията, както и на съвременното изкуство. След като учи математика решава да се посвети на изкуството. Автор е на монография, посветена на идеореализма (течение, на което става вдъхновител), на книгата "Дюрер и неговите карти Таро". Художник на стихосбирката "Азбука на желанията" от Димана Иванова ("Скалино" 2016).

- Математик по образование и артист по душа - на какво се дължи тази метаморфоза? Конкретно събитие ли бе причината да се посветите само на визуалното изкуство или смятате, че математиката е в основата на човешкото познание?

- Музиката и математиката бяха моята първа страст. Бях отдаден на тях до втората година след матурата, но въпреки стимулиращите резултати, нещо изключително много ми липсваше. По онова време в образователния контекст не се отдаваше голямо внимание на душата или поне не на моята. Аз направих честен и окончателен избор - да стана художник, и смених статута си на "господин бъдещия инженер" с този на "нищо, което заслужава внимание". Това е като израстване на личността. Втората част на въпроса е като неизчерпаема духовна бездна. Не смятам, че е полезно да се задават някакви дефиниции. На първо място вярвам, че заниманията с наука не се ограничават само до нейните точни полета. Ако науката не обяснява всичко, тя помага да се формулират ясно множество въпроси. Това е методика, отношение, чиято цел е да се формират структури. Освен това математиката сама по себе си съставлява точната част от науките и проблемът е, че тя се поставя на дистанция от света. Щом започнеш да прилагаш правилата, понятието за точност се компрометира и тогава трябва да се говори за точност съгласно повече или по-малко тесните граници в зависимост от обекта. Живеем в свят, пълен с грешки, в който мерките, които използваме не са по-стойностни от нашите сетива. Не знам дали математиката е в основата на човешкото познание, знам, че много често тя внася своя принос, който се проявява в интердисциплинарните изследвания. Щом се изградят структури, науките стават гъвкави и да го отричаш означава да се криеш зад една несигурна субективност. Впрочем, доста изкуства дължат обективната си част на свързани помежду си дисциплини, които се съотнасят с тях като науки. Музикологията стъпва на музикалната хармония, лингвистиката - на езиковите структури. Това не пречи нито на таланта, нито на вдъхновението на авторите и композиторите, които често трябва да научат на всяка цена правилата на своето изкуство. Живописта в този случай е като беден роднина. Иронизирам ситуацията, като твърдя, че "ХХ век е постановил, че художниците трябва да са глупави и само интелигентните тълкувания са достойни да придадат дълбочина на техните примитивни драсканици". Да вкараш математиката в такъв контекст си е предизвикателство...

- Какво е Прага във Вашия живот? Защо избрахте да се установите в чешката столица след заминаването си от Франция?

- Прага ме призова по тайнствен начин. Преди 10 години оставих всичко, сложих нещата си в един куфар и дойдох тук. Чешкият език не ми е сила, наблюдавах хората и усъвършенствах английския си. Контактите си създадох чрез музика, танци, търсенията си в областта на живописта и френската литература. Обичам спокойствието на този град, хуморът, който прозира и в най-малката ситуация. Не сравнявам живота си тук с миналото, бъдещето и плановете са важни в живота ми. Италианският Ренесанс все пак ми навява някаква носталгия, като Аркадия за художниците, ако цитирам Албрехт Дюрер. От историческа гледна точка Прага се намира на прага между Изтока и Запада. Чешкият хумор, често потискащ, вероятно е свързан с това разположение. Пропуска се още нещо, характерно за града - тук се ражда науката, в двора на Рудолф II и в главите на Йоханес Келпер и Тихо Брахе. Каква класа!

- Роден сте в Бретан. Смятате ли, че културата и традициите на този френски регион, в който присъства наследството на келтите, са повлияли Вашия професионален и артистичен път?

- Бретонците не се задоволяват само с това да гледат морето, а го прекосяват. Аз тръгнах в обратната посока, но смисълът е същият. И имам намерение малко да посоля Вълтава. Във всеки случай тук е имало келти през желязната епоха, Боите. Винаги е трудно да си част от общия произход, така, както е в творчеството. Оставям тази работа на историците, достатъчни са ми художниците, с които се занимавам.

- Имате изследване, посветено на Рубльов, Ботичели и Дюрер. Защо избрахте тях?

- Не ги избрах аз. Рубльов, Ботичели и Дюрер в рамките на моето изследване са тримата големи майстори на композицията. Съжалявам за Леонардо да Винчи, у когото много харесвам начина на използване на светлината и променливостта. Освен това тези трима художници са свързани - структурирането на Света Троица при Рубльов се открива в произведенията на Дюрер, който, по всичко може да се съди, е бил ученик на Ботичели. Дюрер е последният от тримата и приемник на идеята да се съхрани културата на композицията, наследена от Византия, заплашена от унищожение. Най-важните фактори за това са печатарството, математизирането на тази система, развитието на технологиите, на индустриалните градове и на науките. Дюрер приема мисията си на спасител, разработвайки така наречения от мен Дидактичен проект. Той включва т. нар. Майсторски гравюри (Meisterstiche) и игра с карти Таро,  които доста по-късно ще станат известни като Марсилско таро. Тези изчистени изображения ни обясняват стъпка по стъпка функционирането на образния език, от асоциирането на символи като пъзел до най-сложните геометрични композиции, Библия на свещеното изкуство.

- Нарисували сте буквите от кирилицата за стихосбирката на Димана Иванова "Азбука на желанията". Какво е за Вас участието в този проект - калиграфия, лингвистично начинание, художествено произведение или и трите? Освен това работите съвместно с българския иконописец Тенчо Сталев. Били ли сте в България?

- Не съм бил в България, но българите идват при мен и това ми се случва, откакто съм в Прага. Запознах се с Димана Иванова, когато тя пишеше доктората си по сравнително литературознание, проучваше влиянието на френската литература в славянския свят и обясняваше, например, покрай "Цветя на злото", стихосбирка от страната, която бях напуснал, моя "декаданс" с научни термини. Тази методология вдъхнови моята изследователска работа, която изкристализира в дисциплината сравнителна геометрия. Докато си общувахме, разбрах, че славянските езици на малките европейски страни са заплашени от регрес. С 10 милиона носители на езика, дори по-малко, чешкият, словашкият, унгарският, българският скоро ще се включат в списъка на регионалните езици на фона на един голям пазар, където английският и руският ще си поделят влиянието в комуникацията. Ако искаме да избегнем това, трябва да предприемем действия днес, а не, когато вече е твърде късно. В този смисъл всеки прави каквото може. Аз съм художник, следователно създавам визуални образи, включително на кирилицата. Трябва да се отбележи, че целта не е да прославя българската култура - една култура няма нужда от това да бъде налагана. Такъв ми е подходът и в работата с Тенчо Сталев в ателието по иконопис, където се съчетават моите познания по композиция с неговия голям опит за мотивите. А това, че те са български, не е случайно. Извън традициите, във вашата страна има някакво усещане за тези неща, което нито един речник не може да обясни, тези неща се разбират най-добре на български. С Тенчо ще направим реконструкции на икони, които са подлагани на редица реставрации и ще пресъздадем, доколкото това е възможно, оригиналните композиции на произведенията. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: