Място за Вашата реклама!

 

Анета Яламова: живопис в минало време

Публикувана на: 15.09.2017
1 снимка

"Помниш ли…" е озаглавила новата си изложба художничката Анета Яламова. Освен с много стари сгради, в картините й зрителите ще се срещнат с герои и сюжети от отминалото време. "Помниш ли?" е въпрос, който авторката задава на всички свои зрители и казва, че отговорите няма да са еднозначни.

Анета Яламова живее и работи във Велико Търново. Настоящата й изложба е поредната в Галерия Le Papillon във Варна и може да се види до 9 октомври 2017 г. Тя е и единствената самостоятелна изява на авторката за тази година.

- В картините Ви присъстват доста стари сгради, включително и от Варна…

- Старите сгради носят духа на една отминала епоха, пълна с романтика, с други отношения между хората, които провокират повече емоции, отколкото това, което виждаме днес. Тези богати, красиви сгради са придавали съвсем друг облик на Варна. За съжаление доста от тях са поизчезнали. Разхождайки се из старата част на града видях, че една част от тях са постегнати, но други са изоставени и трети са изчезнали.

- Преди колко време бяхте във Варна?

- Преди 2-3 години. Виждам, че някои сгради са реконструирани, а други изобщо не са докосвани. Ако всички фасади се направят както трябва, Варна просто ще прилича на Женева. Това са сгради с национално значение. Варна трябва да е огледалото на България. Пълно е с хора от всякакви националности, всички вървят с фотоапарати, гледат нагоре и настани. Доста работа има тук…

Yalamova

"Варна – летен ден"

- А какво ще кажете за Велико Търново?

- И Велико Търново е в подобно състояние. Срутиха се безценни къщи, някои от които на Колю Фичето, исторически, като къщата на Бяла Бона, съратничка на Левски. Всяко ръководство на нашите исторически градове трябва да осъзнае, че трябва да се стегне старата част, както се прави във всеки град в чужбина. Хората са направили всичко възможно от руините, от бомбардировките на Втората световна война, когато някои градове са били  изравнени със земята, да ги издигнат отново, с красиви фасади - сини, зелени, червени, позлатени, посребрени… Хората искат да гледат красиви неща, всеки се нуждае от красота. Никой не иска да гледа изкъртени фасади и мазилки. Това трябва всички да го направим, ако искаме да имаме туризъм. Ако искаме българинът да се чувства добре и да се гордее със собствената си държава, трябват малко усилия. Не е толкова скъпо да се оправи една фасада.

- Къде обичате да пътувате?

- Навсякъде. Радвам се на всичко по света. Навсякъде е красиво. За съжаление България изостава.

- А в България къде обичате да пътувате?

- Варна и Пловдив са ми любими градове. Разбира се и Търново, и Русе, който също е в трагично състояние. Не мога да разбра как хората не си дават сметка, че ако искат да има туристи, трябва градът да има визия, лустро и цвят, за  да ти стане драго на сърцето. Никой не иска да се разхожда с тъжно сърце из нашите градове.

- Във Велико Търново къде обичате да се разхождате?

- Живея в старата част, в архитектурния резерват. Когато си свърша следобед работата, поемам по улица Гурко над реката, стигам до някъде, после се връщам обратно. Нося си фотоапарта, ту видя котенце, ту прозорче, всеки път като излезеш, виждаш нещо различно.

Yalamova

"Улица Гурко"

- Така ли измисляте сюжетите в картините си?

- Те сами ми се натрапват - нощният осветен град Търново, някой път мъглив, красива голяма Луна… Който иска да види красивото, ще го види и обратното. На други хора всичко ще им изглежда грозно. Ако търсиш красотата, ще я откриеш. Това обаче не трябва да ни успокоява. Хората ще си дадат сметка, че няма просперитет, ако не се оправи външният вид на най-големите ни градове. Сигурна съм, че това рано или късно ще стане.

- В изложбата Ви има и няколко зимни картини. Това като предвкусване на зимата ли е?

- Зимата си има особена романтика. Тя е по-интимна, по-детска, спомняш си за пързалките, за онези времена, когато по улиците нямаше толкова коли, никой не ни търсеше да се прибираме, нашите родители бяха спокойни, излизахме сутрин с шейните и се прибирахме вечер. За тези времена ми е мъчно и заради това съм озаглавила изложбата "Помниш ли...". Всяка картина е ретро. С нея питам зрителя: „Помниш ли онова време?“. На младите доста неща нищо не говорят – нито баретите на ученичките, нито костюмите на учениците. Хората от моето поколение ще си спомнят.

- Към какво се връщате, освен към детството?

- Искам хората да видят романтиката в обкръжаващия ни свят, а не да мислят само за пари. Ако не видиш красотата, за какво ти е този живот?

- А на Вас кое Ви стопля сърцето?

- Спомените. Днешният свят не ми харесва особено. Рисувам миналото. Когато бях млада художничка, един наш колега, голям художник, ми каза: "Избери си в какво време искаш да рисуваш". Много се замислих и разбрах, че не искам да рисувам в сегашно време, а в минало.

- Може и да е минало несвършено?

- Минало свършено е, защото всичко върви напред и нищо не се връща.

- Имате ли любима картина?

- Всички са ми любими. Някои са свързани с по-големи преживявания. Това, което си преживял лично и те е развълнувало, то ще развълнува и зрителя. Не е ли минало през сърцето, няма да стане картина.

- Имате ли други изложби тази година?

- Правя само по една изложба на година, защото рисувам много бавно, с много фигури и елементи, с тънката четка, на слоеве. Сега изложбата е във Варна, през следващите 2 години на други места.

Yalamova

"Зимна вечер"

- Какви хора харесват картините Ви?

- Интелигентни, с чувство за романтика, поетично настроени.

- С какво ще запомните лятото?

- Премина в работа, но си давам сметка, че човек трябва да си дава почивка. Наскоро отново срещнах една мисъл на Леонардо да Винчи, че паузата е необходима на художника, за да може после по-ясно да види нещата. В японското изкуство паузата и празното пространство са също част от произведението на изкуството. Аз вече съм започнала да работя за следващата изложба. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: