Място за Вашата реклама!

 

Защо художничката Чезара Колесник прави изложби в България

Публикувана на: 29.11.2010

Детски лица и пейзажи, приличащи на декори от приказки. Така накратко може да се представи живописното творчество на френската художничка Чезара Колесник, чийто път през последните две години често я води и до България. Чезара Колесник, родена в молдовското село Корнещи, завършва художествено образование в Кишинев, след което заминава за Франция, където живее от 11 години. Учи история на изкуството и арт мениджмънт в Безансон, Дижон и Сорбоната. 

     

Правила е изложби в Молдова, Франция, Швейцария, последните й самостоятелни изяви са в Румъния и България. Тук за първи път я води поканата за участие в международен пленер в Бяла през юли миналата година. Следват изложби в бургаската галерия „Богориди” (май, 2010 г.) и в Плевен, където ще видят творчеството й от 3 до 31 декември. Пак за Балканския регион е и една от следващите й покани – в Анкара.         

„Вече доста добре познавам България, дори говоря и малко български”, казва Чезара Колесник и добавя, че вече има  приятели у нас.  

- Как се зароди „българската връзка” във Вашия артистичен път?

- Бях на пленер в Румъния, където се запознах с български колеги и ме поканиха в Бяла. Последва поканата за изложба в Бургас, а сега и в Плевен.

 - Казвате, че доста добре познавате България. Какво ви харесва тук?

- Да, била съм на доста места в България - освен по-големите градове, познавам северната част около Дунава, Созопол, няколко пъти съм била и във Варна, а в Банско посрещнах 2010 година. Харесва ми страната. Имам вече и приятели. Атмосферата много ми допада, защото тук открих нещо, което отдавна ми липсваше - автентичен фолклор. В България тези традиции са по-запазени, докато в Молдова в това отношение сме изгубили много през социалистическите години. Не защото по цял ден слушам традиционна музика, а защото фолклорът носи нещо много съществено за народа, нещо чисто и автентично. Молдова поначало е по-близо до Балканите по нравите, бита и традициите си, отколкото до Русия. 

Намирам хората в България за много гостоприемни. Има и много художници, които са активни – навсякъде, където съм била, нещо се случва. Знам, че не всички излагат в чужбина, във Франция, например, не се говори особено за изкуството от този регион, но ми се струва, че българските художници са по-активни от молдовските, които също не са малко.       

- Този автентичен дух, който Ви допада в България, присъства и в работите Ви.

- Да, много от работите ми са свързани със спомени от детството ми. То мина в Корнещи, след това учих в Кишинев. Отдавна рисувам по този начин, рисувам и пейзажи, но мисля, че портретите са по-изразителни. Не се стремя да правя приказни композиции, важно е лицето да изразява всичко, а пейзажът само допълва настроението. Мисля, че темите за детството и децата вълнуват всички по света, за това няма граници. Най-важното за мен е, че хората навсякъде се докосват до тези теми, защото мислят за себе си, връщат се към собственото си детство, това са колективните спомени. Вдъхновявам се от истинския живот, от моето детство, от преживяванията си в Молдова.

- Много от картините Ви приличат на илюстрации. Това съзнателно търсен момент ли е?

- Баща ми имаше издателство и още от малка рисувах илюстрации. Обичам да правя и сега. Дори и живописта ми е близо до илюстрацията. Рисувах илюстрациите за няколко книги – приказки за деца, поезия. В последствие измислих имена на някои от персонажите си - Иляна, Лонела, Ваня. В основата на тази серия от портрети са лицата на молдовски деца, моето детство.

- Може би тези картини са част от бъдеща книга?

- Да, защо не. Всяко платно е малка история. От време на време пиша , преди повече, сега рисувам тези истории.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: