Място за Вашата реклама!

 

Tokio Hotel: „Няма по-добра група от нас“

Публикувана на: 12.10.2014
1 снимка

С албума Kings of Suburbia немската група Tokio Hotel се завръща отново след 5 години на музикалната сцена. За миналата им слава, за феновете, за новите им начинания и защо песните им вече не звучат на немски - интервю с музикантите.

Последният албум на Tokio Hotel е Humanoid от 2009 г., след което около групата няма новини.

Интервю на Pure Charts по повод излизането на Kings of Suburbia с Бил Каулиц, Том Каулиц и Георг Листинг.

- Много време мина. Защо решихте да се завърнете с албума Kings of Suburbia след 5 години?

Бил: На нас не ни изглежда, че е минало толкова време. Албумът изискваше време, но ние имахме много турнета с предходния, до края на 2009 година. Бяхме в САЩ, Япония, Русия… Много време ни отне. След това си дадохме почивка от 4 години и половина, просто, за да живеем, да се вдъхновим отново и малко да си починем. (Смее се) От доста време бачкаме!

- И изпитахте отново желание да се завърнете в студио?

Бил: Да, започнахме малко по малко работим в студио върху новите песни, да пишем. Това също изисква време. Този път сами сме си продуценти, участваме във всички етапи на продукцията, така че се изисква още повече време. Освен това сме перфекционисти, искахме да направим възможно най-добрия албум. Искахме да се гордеем и с детайлите. Но в крайна сметка 5 години минават много бързо. (Смее се)

- Вашият успех придоби обрат най-вече заради нахалното отношение на някои фенове. Това бе лудост. Заради това ли си дадохте почивка?

Бил: Да, всъщност се преместихме в Лос Анджелис заради това. Когато се завръщахме от турнетата, си давахме сметка, че не можем да имаме личен живот, той вече не съществуваше извън групата. На нас това равновесие ни е необходимо. Когато израстваш, разсъждаваш какво точно искаш, с какви хора искаш да бъдеш. Имаш нужда от тази интимност, да си отдъхнеш извън кариерата. И в един момент изгубихме това равновесие. Опитахме се да си го създадем сами, но не бе никак лесно. В крайна сметка имахме 24 часа в денонощието и през цялата седмица охрана, все едно непрекъснато да си в затвора. Хората се намесиха в живота ни и нещата излязоха извън контрол. Казахме си: "Да се преместим, където ще е възможно да си имаме тайна градина". Заминахме за Лос Анджелис. Там никой не ни закача, откриваме ново лице на живота. Отразява ни се добре като хора и музиканти. Това бе добро решение.

- След като се върнахте, не ви ли бе страх, че всичко ще започне отново?

Бил: Не, защото живеем все още в Лос Анджелис. Така е по-добре. Така можем да имаме полза от тази лудост, като правим реклама, турнета, а след това можем да се върнем и да се отдадем на личния си живот.

- Навън, пред хотела, има много фенове. Изненадани ли сте, че те са тук, въпреки, че ви нямаше толкова години?

Том: Да. Не сме се притеснявали заради това. Пет години са доста време. Преди да си дадем тази почивка, се обадихме на нашия лейбъл, казахме, че искаме за малко да спрем, да не издаваме веднага албум и всички казаха: "О, това е сериозно решение". Защото в музиката бизнесът променя, големите артисти издават музика всеки ден. (Смее се) Те издават нов албум на всеки 6 месеца и нов сингъл на 2 седмици. Всичко е толкова бързо. Мислят само как да направят някой хит, дрън-дрън… Днес, ако си дадеш почивка, няма гаранция, че ще можеш да се завърнеш. Но на нас не ни пука. Вярваме на нашите фенове. Разбира се, сред Kings of Suburbia няма да си дадем още 4 години почивка. Но ние искаме да правим музика, сами да сме продуценти. Във всички случаи да заминаваме, да се връщаме и да виждаме феновете си все тук, това е страхотно.

- Все пак съществува риск, че феновете могат да ви заменят с други…

Том: Не, искам да кажа, не се притеснявам, докато не се появи група, добра като нас (смее се). Проверих, няма от какво да се притесняваме.  

Бил: (Смее се) Човек може да харесва много групи. Това не е състезание или поне не трябва да гледаш така на това. Всичко е въпрос на музика. Нормално е хората да се променят. Издаваш едно парче, те не го харесват, но харесват следващото. Така е с всички. Понякога печелиш, понякога губиш. Не трябва да се напрягаш прекалено. Единственото нещо, към което трябва да се стремиш, е да правиш възможно най-добрата музика и ние именно това се опитваме да правим. Ключът към успеха е винаги да си уверен в себе си и доволен от това, което правиш.

- С този албум искате ли да докажете нещо конкретно?

Бил: Всъщност не сме се опитвали да звучим по съвсем различен начин. С това наше завръщане нямахме определен план. Всичко стана естествено. Променихме се. Записах Monsoon, когато бях на 13 годни, сега съм на 25 години. Мина време. Растеш, срещаш нови хора, животът тече, случват се разни неща, интересуваш се от други неща. Променяш се.

Том: Първото нещо, което направих в студиото, е да направя сам едно парче на компютъра, а не с китарата ми. После стана, просто ей така. Не сме си задавали въпроса какво искат да чуят хората. Искахме да правим това, което на нас ни се иска.  

- С новия албум, който е по-зрял, както и по-секси, искахте ли публиката да ви възприема повече като група, а не като момчешка банда?

Бил: Да, наистина искахме да поставим музиката над всичко. В един момент малко се обезпокоихме, че говорят за нас, за личния ни живот, за  скандалите, а не толкова за музиката ни. Групата ни съществува от 14 години, Том свири на китара от 7-годишен. Ние сме музиканти.  

Том: Мисля, че именно фактът, че сме истински музиканти, ни е отличавал от оставалите момчешки банди. Хората го усещат. По-скоро медиите трудно го разбират.   

Бил: Именно заради това пуснахме 3 песни, преди албумът да излезе, за да поставим музиката на преден план, да покажем какво правим.  

- Защо вече не пеете на немски?

Бил: Предходните албуми издавахме в 2 версии – на английски и на немски. Правехме го, защото хората го очакваха от нас. Но в рамките на творческия процес това не е естествено. Този път написахме песните само на английски, следователно трябваше да ги преведем. Но това е трудно, понякога се изгубваха малките детайли, емоцията. Това не ни харесваше. Значи не сме били готови за качеството. Казахме на нашия лейбъл: "Вече не искаме да правим така". Защото освен това трябва да изпееш два пъти и понякога изживяваш прекрасни моменти в студиото, нещо се случва и знаеш, че това е добрият запис. Невъзможно е това да се възпроизведе, ако трябва да запишеш втора версия. Може би в бъдеще ще запишем песните само на немски.

- Този албум е повлиян от много стилове - поп, фънк, електронна музика. Защо сега поемате такъв риск? Публиката може малко да се разконцентрира.  

Том: Мисля, че някои са малко разконцентрирани.  

Бил: Да, но отдавна не бяхме правили музика, искахме да изпробваме нови неща и да ги включим.

Георг: Това у музиката, която ни харесва днес.

Том: Преди всичко искаме да сме истински и автентични. Да правим това, което обичаме. Някои артисти мислят иначе, работят все в един и същи стил, правят винаги едни и същи неща, защото знаят, че феновете искат да чуят това.  

Бил: Аз лично не обичам да преекспонирам сигурността. Трябва да се поемат рискове, такъв е животът. Забавно е и ни отива. Не искаме да предлагаме на хората това, което искат да чуят.  

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: